Прилагам статия по-долу, която я бях написала по молба на един преподавател за училищния вестник... предстояха ми матури и тежки изпити, но въпреки това казах "да" ... почувствах се задължена да я направя, въпреки че нямах абсолютно никакво време. Въобще 12 клас се чувствах задължена да не отсъствам от училище, за разлика от моите съученици и да присъствам на олимпиади, както до сега, защото смятах, че това "хората очакват от мен"... това, разбира се, е толкова глупаво от моя страна и само заради това си заслужавах страданията, породени от вътрешни противоречия, чувство за малоценност, умора и т.н.
Все пак обичах да пиша ( !мои собствени неща! , колкото и нескопосни да са те... в крайна сметка трябва да се тръгне от някъде и ако на 18г бях писала перфектно, то до голяма степен щеше да се обезсмисли най-важното в живота- стремежът към усъвършенстване и преодоляване на собствените грешки, надскачане на собствените си ограничения .)
А именно този път носи израстване и обогатяване със знания (, повече отколкото ни трябват за дадена цел... )
Състезание по химия 2009, Видин през моите (черни ) очи !
Какво състезание???
Не, това не беше състезание ...това беше едно :
прекрасно,
мечтано,
неочаквано,
непланирано ( каквито се оказват всички хубави моменти),
малко изморително,
много ценно преживяване !
Пътуването до Видин беше един далечен поход през цялата Дунавска равнина .... той ни отведе далеч
от Варна, в която всички оставихме своите тревоги, задължения, напрежението от всичко това, което се
случва около нас...всичко освен чувството за хумор, карти и.... знанията си по химия ( подозирам, че
последните леко се бяха разпиляли по време на пътуването, защото резултатите, които показахме не
представят пълния ни потенциал...)
Тогава не знаех, но това пътуване щеше да се превърне...се превръща ...хм.. вече е един от
най-хубавите ми спомени от ученическите години.
Сутринта на 24.04.2009 ....всички се събраме във фоайето на ЖП-гарата, изчакваме закъснели...затаяваме
дъх и ...
ready !
steady !
go !
Във влака ... за да не убивам желанието на читателя да дочете този 'пътепис', няма да разказвам как прекарахме времето от 8 часа сутринта до 5:45 (имаше 5 мин. закъснение...впрочем..
ВИДИН (най-накрая)!!!
Видин е прекрасен град !!!
Времето е хубаво;
такситата взимат 2 лв за всяка дестинация в града;
комарите са повече от жителите на този град ...и са навсякъде ...но (who cares!!!)
и за първи път ще видя река Дунав...
Разглеждаме подарените ни карти на града, за да намерим своя хотел ( мнооооооооооооооооого добър хотел...чувствахме се като хе-хе ...ВИП персони) . Хвърляме багажа и тръгваме на разузнавателена мисия из града:
естествено първо да видим Дунава ...
После бърза обиколка из града, за да хапнем след дългия път... харесахме си едно местенце...една пицария, която посетихме няколко пъти през престоя си .Там ни посрещнаха радушно ...едно котенце и едно старо куче ( убедена съм, че ги кръстихме, но трябва да питам колегите как точно ..)
Събрахме се различни хора :
Ани
Васил
Драгомир
Станислава
Диляна
Деляна
Константин
и Милена
Да не забравяме душата на компанията : госпожите по Химия, __________________, които не само ни придружаваха в пътуването "до Видин и назад", но и бяха важна част от преживяването "Видин" !!!
25 .04.2009 - нац.състезание по Химия
Събуждаме се, но не сме така енергизирани, както бяхме първият ден; не сме толкова концентрирани, колкото ни се щеше и трябваше да бъдем; не сме преговаряли материала....притеснението ни постепенно се трансформира в лека паника...
Съзнаваме, че следващите пет часа ще трабва да сме затворени в една стая с мисия " Аз vs. химията." , а градът все още не е разгледан на слънчева светлина .....явно посещението на Крепостта "Баба Вида" ще бъде награда за след изпита. Да, трябваше да решим 50 тестови задачи за 1:30 мин..и още 20 логически задачи за оставащото време ....Е, решихме ги!!!
Искаше ми се да разкажа историята в подробности, до края .....но за пореден път бях убита ( защо все съм мирен гражданин ?!? ) от този серийен убиец, който върлува в експресния влак София-Варна. Там, във влака, беше създадена такава сюжетна линия, която дори Агата Кристи не би могла да измисли и после разплете .... Нека да припомним на полицията да си вършат работата !
( само определени хора ще разберат това кодирано съобщение!)
Може би тук е мястото, където трябва да благодаря на г-жа И.Иванова за обучението, което получих от нея по химия, защото на здрава основа човек може да изгради много неща . Дадената ми основа се състои от знания и най-вече любов и страст към химията, което ми позволява да кажа, че хипотетично ..всичко, което моят мозък може да проектира върху тази основа е възможно ...от мен зависи само дали ще събера сили ...
Естествено трябва да се благодари и на спонсора....Това е един хубав начин да се усети, че малко или много общината подкрепя образованието ....естествено ако има политическа воля възможностите пред учениците може да надхвърлят финансираното участие в една олимпиада или национално състезание ...например адекватно оборудване на училището, за да могат повече хора, да се подготвят качествено....
Няма коментари:
Публикуване на коментар