MUSIC section: HIM

Музиката е нещо голямо .... 

Mоже би трябваше да започна музикалната си рубрика от финландската група HIM, защото в диапазона на критичните 11-18 години на моя живот тя имаше централна роля... не само, защото мелодиите резонираха с минорни тонове на настроението ми, а защото чрез музиката моят хоризонт се разтвори в много посоки...

Запознах се с  езика, историята и географията на скандинавските държави...за съжаление, не успях да се самонауча на фински (доколкото е възможно сам... ), защото задълженията в училище бяха така неудобно много .... научих доста думи на фински, някой дори ми се въртят и сега в главата, но не успях да проговоря ... може би някой ден ще се върна към този език и ще довърша започнатото... кой знае?!?
Разбрах малко повече за Лапландия и хората, които населяват тези най-северни земи-  СААМИ народът . Изкуството е доста интересно. Фолклорната им музика се нарича joik, а  техния национален музикален инструмент- кантеле. Бях направила реферат по музика в 8 клас за кантелето ...ако някога го намеря из дисковете може би ще е интересно да направя отделна статия за това. (Отделно от етническата група саами тук ще спомена името Ян Сибелиус. Той е най -известния фински музикант в историята на класическа музика. )

 

(Най-вероятно ще направя отделна  статия за  тези люде и затова сега реших да споделя само това кратко филмче на Нат.Гео. Когато преди време изгледах филмчето разбрах защо картините, които изобразяват върху кожите изглеждат по този начин....всичко е въпрос на перспектива. ) 

Всички са чували за коктейл Молотов, но каква е връзката с финската история?

Литературата...
нямаше да знам какво е Калевaла, но преди да се запозная с финландския национален епос, друга книга попадна в ръцете ми - Синухе Египтянина на Мика Валтари. Наистина страхотна книга, която бях я намерила в библиотеката и след година си я закупих от антикварна книжарница ( беше голямо търсене), защото си струва човек да я има...

Ако не беше музиката ( конкретно HIM), щях да се срещна доооста по-късно с разказите на Ловкрафт ! Първият разказ, който прочетох на английски може би..."Безименният град" ... бях много впечатлена,  твърде детайлните описания много ми допаднаха, защото така научих страшно много нови думи. 

Класикът Едгар Алан По няма как да остане незабелязан, най-малкото е твърде популярен и не музиката ме срещна с него...споменавам го тук, защото Виле Вало си татуира очите на По на гърба си.  Всъщност ако си спомням правилно първата ми среща с творчество на По, това бяха криминалните разкази в списание "Антени", списание от времето на баща ми  т.е. не,  не  поема, а  разказ !!! .Разказът "Черният котарак", който не е толкова популярен...доста смущаваща история. Биографията на По също не звучи като детска приказка.
От друг негов разказ-"Убийствата на улица Рю Морг"-пък  си заех  думичка за интернет-псевдонима ми, но това е друга дълга история...
В заключение - Поезията е добра, но определено най-много ми харесват разказите на По.

В същите тези списания "Антени" попаднах на разказ на Мика Валтари, "Кой уби госпожа.... еди-каква си " ... заглавието не беше грабващо и вероятно нямаше да прочета разказа, но финландското име ме привлече ...т.е. ако не беше музиката ( HIM, Apocalyptica, Nightwish ...) щях да пропусна разказа, нямаше да се поинтересувам какво друго е написал  авторът  и мисля, че се вижда ясно веригата... смятам, че това е приложимо  в живота в много други отношения... някакъв вид домино ефект, минимум случайности...

В онези години дори обръщах внимание на снобски спорт като Формула 1, защото имаше финландско участие... колкото и да е ужасно катастрофите бяха сред нещата, които бяха интересни за гледане... харесваше ми как екипите действат в страхотен синхрон и светкавично сменят изтърканите гуми на болида ... или пък когато завали и трябва да се сменят гумите с подходящи за времето  ... другото, което гледах внимателно беше колко ""G" изпитват пилотите  и колко килограма са свалили след десетките обиколки по гладките писти; Имаше интересни моменти, но 90 % от времето- НИЩО особено за наблюдателя ...добре че са коментаторите на такива предавания, защото "спорт" е малко претенциозно да се нарече. И тогава ми минаваше през ума, но сега категорично съм на мнение, че това е безсмислен
"спорт " и там се наливат твърде много пари без да има полезност за обществото.


Това може да не звучи толкова впечатляващо, но да не забравяме, че в онези години Интернет не беше така  достъпен (като време) и така запасен с информация, както е сега.


Сигурно пропускам много ...

Но да се върнем на музиката:

...