неделя, 31 юли 2016 г.
събота, 30 юли 2016 г.
Илия Бежков / Iliya Beshkov
Илия Бешков (24 юли 1901, Долни Дъбник - 23 януари 1958, София) е известен художник (живописец, график, карикатурист и илюстратор), писател и педагог - един от най-забележителните български творци в 20 век
"Фактът се съдържа в истината и истината се съдържа във факта. Но те са различни неща. Фактът не е истината, нито истината е самият факт. Изобразени, следователно те трябва да имат и свои форми, свои тела. Това е и задачата на изкуството: да отдели истината от факта, да намери и създаде форма - трайна и нетленна. И докато фактът се съдържа в истината, той ще заживее в нейната форма и няма да погине. Изкуството, претворявайки фактите в истини, отменя естествената им смърт…" / Илия Бешков - 1954 г./
"Мнозина - звани, малцина - призвани"
Тодор Цонев :
Бешков е пряк наследник и носител на всички велики култури в историята на човешката цивилизация. Зрелостта, пълнотата и съвършенството на неговия дух е смайваща и извън нормите на всяко титанично усилие. Той би могъл да бъде еднакво велик във всяка област и човешка проява, така както му се отдаваше всичко: и музика, и слово, и всяка мъдрост. Често сам иронизираше себе си като казваше, че си е избрал от всички трудности най-мъчната - рисуването.
Науката не ми е доказала по математически път съществуванието на Бога, но у Бешков Бог се проявяваше непрестанно. Същевременно обаче никой по-добре от него не умееше, не можеше да открива всеки момент хитрините, маските и подлостта на "Дявола".Морално-нравствено, философски остроумно Илия Бешков така е изпреварил света, че трудно някога (мисля) ще бъде истински оценен и разбран какъв човек и художник е.Бешков е равен на целия свят, принадлежи на целия свят и е чист българин, доколкото може на този кръстопът да се твърди за чистота на нацията...В благо настроение Бешков излъчваше от лицето си върховна доброта и човечност, равни на които мога да посоча само в "Пантократора" на Боянската църква! Единственият път, в който исках да му кажа нещо вярно и хубаво беше този именно смутено-смънкан паралел, където гласът и мислите ми, за жалост, угаснаха под трогнатия му и великодушен поглед!...Бешков можеше да бъде възприет с абсолютна убедителност и като древен египетски жрец, и като Одисей, като загадъчен индуски жрец или Буда, приличаше на хилядолетен китаец, беше същински Езоп, Омир, Платон или Сократ... В него можеше да се види Орфей или магьосникът на траките, той идваше също някъде от Памир като жрец на Аспаруховата конница. Бешков беше още мавър, негър, етрусец, гал... Той носеше духа и силата на Леонардо, Микеланджело, Тинторето... Беше кондензирал в себе си целия Рембранд. Странно, смешно и загадъчно приличаше на много герои от рисунките на Домие... Духовно темпераментен като испанец, изявяваше щедрия дух на Сервантес, хладно мъдър и пречист като англичанина Шекспир, необясним и трагичен като "Палячо" на Леон Кавало, дълбок и могъщ като Бах, религиозен, поетичен и чист като Шуберт, величествен като Бетовен, весел и гениален като Моцарт... Накрай - с овчия си кожух, дряновото си бастунче, с просветналото и будно лице - Бешков беше и един възкръснал свети Павел или Патриарх Евтимий!...Неизменни вещи в джобовете му бяха къс, дебел, черен автоматичен молив, очила, черен, смачкан и протрит портфейл, запалка тип "мангал" и няколко кутии цигари... Понякога изваждаше от смешно ковчегоподобно калъфче късо, извито, лулообразно цигаре, с което важно запушваше!... На дясната си ръка носеше златна брачна халка, а на лявата златен цирейообразен пръстен с червен, рубинов камък с издълбан релеф на герой със шлем от гръцко-римски тип.Бешков имаше особено хубави уши, правилни, леко удължени, с прекрасни пропорции и форми. Черна, прошарена и накрая твърде побеляла, гъста и силно къдрава, негърска коса увенчаваше главата му. Косата беше пусната доста дълга и бе подстригвана от самия него.Неговият физически облик беше достатъчен като жив израз на душевно величие... Среден на ръст, по-скоро слаб и кокалест (с изящен скелет и кости), мургав, дори блед, сякаш присъствал на екзекуцията на целия свят, с изящни крайници и особено ръце, толкова съвършени и одухотворени като ръцете на светците от иконите, и глава със странно оригинална конструкция: издадено чело, спокойно, редки вежди, които той смръщваше и събираше в една гънка със смешен труд, очи, които фосфоресцираха и хипнотизираха - кафяви, добри и по-често страшни, впиващи се като свредели до дъното на всяко съзнание.
* * *
Есе за Ботев, ( Илия Бешков)
И днес българският дух стои завързан в един възел, брулен от времето и стихиите, глозган от покварата и скептицизма! И е неразвързан! Това е Ботев, който дойде да ни освободи, а направи от всички ни свои роби.
И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце - Ботев!Без Ботев няма България! "На тая робска земя" той стана небе, което я огрява и оплодява - самата нея и "свободния дух" на тия, които я работят.Ех, майко, ти ни раждаш и пак ни прибираш! Какво ще правиш ти без песента, воплите и бунта на децата си? Ти би онемяла! Пощади децата си, които те обичат!Стенанията, воплите, радостта и глъчката се носят като чучулигите и орлите над земята, като вълци бродят и вият, а хорската безнадеждност се търкаля като тръне от вятъра в полето. Земята е населена, земята е жива, земята пее и проклина... Какво ти даде тоя син, от кого искаш да те защити и кой му подшушна този подвиг - да умре, както всичките ти синове издъхват прави върху тебе? Сигурно е умрял от любов към тебе и от гняв към тия, които не те обичат. Най-простата и велика любов!Неговият дух обаче се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на България.Нима смъртта е приятна и гробът - удобен за почивка. Та не са ли по-приятни парковете на Париж и по-удобни хотелските легла? А народът - нима е сега повече роб или повече свободен оттогава? Кое от Ботевите желания е осъществимо, за да се убедим в разумността и ползата на делото му?Той видя народа, земята си - видя майка си и либето си, но вече беше много късно да се спре при тях - той ни ги посочи, отмина ги и "умря", защото времето му се беше изпълнило, а смъртта беше победена приживе.
Париж, 1939
02.06.2006
петък, 29 юли 2016 г.
четвъртък, 28 юли 2016 г.
сряда, 27 юли 2016 г.
понеделник, 25 юли 2016 г.
събота, 23 юли 2016 г.
петък, 22 юли 2016 г.
четвъртък, 21 юли 2016 г.
сряда, 20 юли 2016 г.
вторник, 12 юли 2016 г.
събота, 9 юли 2016 г.
петък, 8 юли 2016 г.
Music section:En vogue
the 2 layaers - what the girls could have done and what they actually did to their unfaithfull men.
четвъртък, 7 юли 2016 г.
сряда, 6 юли 2016 г.
вторник, 5 юли 2016 г.
Music section: Arabic and Turkish
the second song i don't like as much but the outfits in the videoclip are very nicе as if they are screaming :summer is here
неделя, 3 юли 2016 г.
събота, 2 юли 2016 г.
петък, 1 юли 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)