Music section: Royksopp

Песента е страхотна, клипът .... страхотна хрумка е това, че казва допълнителни думи между  редовете на припева. страхотна ...  има неща обаче, които не ми допадат...очите й са красиви, но УЖАСНИ ОБУВКИ :( ...  провалят  атмосферата на красиво, която са се постарали да построят технологично и светлинно и т.н..
с психиделичните танци - ок, някак ги приемам, защото  това е "модата" на съвременното танцово изкуство, не че съм експерт що се отнася до танците... просто това е придобито усещане, съвсем-.съвсем субективно.


допълнително гледах и "making of" на този клип и някои идеи ми се изясниха, там се обръща специално внимание на  камерата (супер интересно!)


И още една песен, която много ми харесва...

Аз по принцип си ги харесвам и може би ще допълня още няколко песнички, които ми допадат...

Откриване на 16 международен фестивал на червенокръстките и здравни филми !

Откриване на 16 международен фестивал на червенокръстките и здравни филми 

"чрез хуманизъм към Мир и Приятелство "

Представяне на журито ...

(...)

ORPHAN BLACK

How i got to know about Orphan Black ?

I saw this picture on Deviantart by lemgras330  >>>  ТУК

I was so impressed by the work and the face  that i made my search and found out this  amazing series with a great plot and a bunch of great characters that are very addciting to watch. 

......

Strange... but i don't have favourite character, i love them all 

 Cosima has the looks though..Actually she might help me in my straggle to find the right pair of glasses for me because my eyesight got worse and i have to stop postponing this issue. 

picture:internet

Music section : тематично Лято и море

I thought that if air is singing ? Do you secretly watching me ? I asked the fire, I asked for more . I dreamed something, but yesterday it was . Now I dream , I dream , I dream about him . I dream , I dream , I dream really sky. I love him , I love you, 2h Now the sky dream , I dream of you 5h

BOOK section : Jennifer Teege

i would like to read that...

Славой Жижек ( ...)

Търсих нещо и случайно стигнах до този човек ... имам някои въпроси, но като цяло съм заинтересувана какво има да каже ...

Самоубийство: 1 част

Тази тема е неизчерпаема, но все от някъде трябва да се започне. Аз обичам историите ...и смятам, че няма по-добро въведение в нещо толкова сложно(, което не е някаква неприложима философска категория ... а нещо истинско, случващо се и същевременно нещо,  което едва ли би могло да  се обясни без да се навлезе във философията ) от няколко истински, искрени истории, защото колкото и да се опитваме да обобщаваме информация и да търсим общите принципи  ... накрая пред нас стои една личност със своя житейски път. 

Само ще подхвърля термина персонализирана медицина, която звучи все още футуристично, но е въпрос на време да навлезе като златен стандарт за лечението на абсолютно всички болести. Тя засяга човека  по-скоро на генетично и биологично ниво, но пък епигенетиката ни подсказва, че нищо не е напълно изолирано от средата... А какво е средата? Малко хора имат интересни и конкретни разкази за генетиката си, но мнозина могат да говорят на дълго и на широко за живота си.

Обичам ги тези Тед-толкове точно за това, че хората застават там и използват разумно дадената им възможност...

История 1 | History 1

a presentation for history class (2009).
It's about the peoples who dwelled our lands around the time of  the state-creation ( when the country with centralized power was formed) 

MUSIC section: HIM

Музиката е нещо голямо .... 

Mоже би трябваше да започна музикалната си рубрика от финландската група HIM, защото в диапазона на критичните 11-18 години на моя живот тя имаше централна роля... не само, защото мелодиите резонираха с минорни тонове на настроението ми, а защото чрез музиката моят хоризонт се разтвори в много посоки...

Запознах се с  езика, историята и географията на скандинавските държави...за съжаление, не успях да се самонауча на фински (доколкото е възможно сам... ), защото задълженията в училище бяха така неудобно много .... научих доста думи на фински, някой дори ми се въртят и сега в главата, но не успях да проговоря ... може би някой ден ще се върна към този език и ще довърша започнатото... кой знае?!?
Разбрах малко повече за Лапландия и хората, които населяват тези най-северни земи-  СААМИ народът . Изкуството е доста интересно. Фолклорната им музика се нарича joik, а  техния национален музикален инструмент- кантеле. Бях направила реферат по музика в 8 клас за кантелето ...ако някога го намеря из дисковете може би ще е интересно да направя отделна статия за това. (Отделно от етническата група саами тук ще спомена името Ян Сибелиус. Той е най -известния фински музикант в историята на класическа музика. )

 

(Най-вероятно ще направя отделна  статия за  тези люде и затова сега реших да споделя само това кратко филмче на Нат.Гео. Когато преди време изгледах филмчето разбрах защо картините, които изобразяват върху кожите изглеждат по този начин....всичко е въпрос на перспектива. ) 

Всички са чували за коктейл Молотов, но каква е връзката с финската история?

Литературата...
нямаше да знам какво е Калевaла, но преди да се запозная с финландския национален епос, друга книга попадна в ръцете ми - Синухе Египтянина на Мика Валтари. Наистина страхотна книга, която бях я намерила в библиотеката и след година си я закупих от антикварна книжарница ( беше голямо търсене), защото си струва човек да я има...

Ако не беше музиката ( конкретно HIM), щях да се срещна доооста по-късно с разказите на Ловкрафт ! Първият разказ, който прочетох на английски може би..."Безименният град" ... бях много впечатлена,  твърде детайлните описания много ми допаднаха, защото така научих страшно много нови думи. 

Класикът Едгар Алан По няма как да остане незабелязан, най-малкото е твърде популярен и не музиката ме срещна с него...споменавам го тук, защото Виле Вало си татуира очите на По на гърба си.  Всъщност ако си спомням правилно първата ми среща с творчество на По, това бяха криминалните разкази в списание "Антени", списание от времето на баща ми  т.е. не,  не  поема, а  разказ !!! .Разказът "Черният котарак", който не е толкова популярен...доста смущаваща история. Биографията на По също не звучи като детска приказка.
От друг негов разказ-"Убийствата на улица Рю Морг"-пък  си заех  думичка за интернет-псевдонима ми, но това е друга дълга история...
В заключение - Поезията е добра, но определено най-много ми харесват разказите на По.

В същите тези списания "Антени" попаднах на разказ на Мика Валтари, "Кой уби госпожа.... еди-каква си " ... заглавието не беше грабващо и вероятно нямаше да прочета разказа, но финландското име ме привлече ...т.е. ако не беше музиката ( HIM, Apocalyptica, Nightwish ...) щях да пропусна разказа, нямаше да се поинтересувам какво друго е написал  авторът  и мисля, че се вижда ясно веригата... смятам, че това е приложимо  в живота в много други отношения... някакъв вид домино ефект, минимум случайности...

В онези години дори обръщах внимание на снобски спорт като Формула 1, защото имаше финландско участие... колкото и да е ужасно катастрофите бяха сред нещата, които бяха интересни за гледане... харесваше ми как екипите действат в страхотен синхрон и светкавично сменят изтърканите гуми на болида ... или пък когато завали и трябва да се сменят гумите с подходящи за времето  ... другото, което гледах внимателно беше колко ""G" изпитват пилотите  и колко килограма са свалили след десетките обиколки по гладките писти; Имаше интересни моменти, но 90 % от времето- НИЩО особено за наблюдателя ...добре че са коментаторите на такива предавания, защото "спорт" е малко претенциозно да се нарече. И тогава ми минаваше през ума, но сега категорично съм на мнение, че това е безсмислен
"спорт " и там се наливат твърде много пари без да има полезност за обществото.


Това може да не звучи толкова впечатляващо, но да не забравяме, че в онези години Интернет не беше така  достъпен (като време) и така запасен с информация, както е сега.


Сигурно пропускам много ...

Но да се върнем на музиката:

...

Music section : Micheal Larsen

Karate 5

ПРОСТРАНСТВО

Мнението ми относно ваксинациите...

източник: internet

Karate 4

Promo for my work

В несвободното си време ( защото няма такова животно като свободно време) правя такива информационни листи... идеята е визуализация на съдържанието, а самото съдържание в писмен вид -кратко и стегнато, най-същественото. Това не е някаква иновативност, не е нова идея -FB e наводнен с такива картинки, но все пак  смятам че са полезни ... както полезни за мен докато работя върху тях, така и биха били полезни като средство за първо запознаване или впоследствие- бързо преговаряне. 

Всъщност най-ефективните мнемоники и подобни картинки, създадени на базата на асоциации са онези, които сами си създадем..дори няма нужда да обяснявам защо. 

все пак ако някой иска да ме спонсорира... да заповяда :) 

15 септември

Исках  да споделя една неприятна случка, която преживях на  един 15 септември, когато отидох до гимназията  да проверя дали ще успея да присъствам на откриването на годината, но реших да я пропусна ... когато човек е тъжен и troubled има тенденцията да си спомня само такива "нерадостни и разочароващи моменти", които не че нямат своето място в разбирането на света, такъв какъвто е, но също така  изместват фокуса на друго място, не на грешното място, а просто на друго ...

Отиваме направо към основната идея на тази публикация --->  нека да поговорим за самото преподаване, което е изключително интересен процес за мен, "философията на преподаването"...
Започваме да поставяме въпроси, защото това е първата стъпка към критично мислене..

Какво работи и какво не?

Какво трябва да се промени и какво не в образователната система ?

Защо трябва да отделяме време на  система, която се оказва неспособна да ни подготви за живота, за професията?
коя умение е полезно за живота?
Коя информация е полезна ? Има ли съвсем "безполезна"информация?
Кой решава кое е задължително да бъде усвоено?
Какво означава слаб ученик? Защо някои учители не вярват във възможностите на децата, само защото те са от определен квартал и   т.н
Как може едно общество да допуска изпадането на деца от образователната система, което в повечето случаи ги  обрича да бъдат в дъното на социалната система.
Какво означава  отличен ученик?
Трябва ли да има оценки? Защо  въобще има оценки конкретно по предмети като  физическо възпитание, изобразително изкуство и музика ?
Не трябва ли да има повече практика? Кой е отговорен?
Защо няма обновена училищна база ? Кой е отговорен?
трябва ли да се използват всички сетива на детето или трябва да се фокусираме върху едно единствено, което е най-добре развито ?
Трябва ли всеки час да бъде прекаран в сградата на училището, особено що се отнася до природните предмети ?
Защо трябва да има скучни уроци?
Защо пък всички уроци трябва да бъдат превърнати в забавно представление ?
Можем ли да вярваме в достоверността на съдържанието на учебниците?
Съвременна ли е информацията в учебниците.


( в процес на допълване...) 

 без медия не може :

да не забравим да поставим  въпроси и към идеите, които са представени като решение на проблемите за остарялата  система...

VIDIN | ВИДИН

снимка

Прилагам статия по-долу, която я бях написала по молба на един преподавател за училищния вестник... предстояха ми матури и тежки изпити, но въпреки това казах "да" ... почувствах се задължена да я направя, въпреки че нямах абсолютно никакво време. Въобще 12 клас се чувствах задължена да не отсъствам от училище, за разлика от моите съученици и да присъствам на олимпиади, както до сега, защото смятах, че това "хората очакват от мен"... това, разбира се, е толкова глупаво от моя страна и само заради това си заслужавах страданията, породени от  вътрешни противоречия, чувство за малоценност, умора и т.н. 

Все пак обичах да пиша ( !мои собствени неща! , колкото и нескопосни да са те... в крайна сметка  трябва да се тръгне от някъде и ако на 18г  бях писала перфектно, то до голяма степен щеше да се обезсмисли най-важното в живота- стремежът към усъвършенстване и преодоляване на собствените грешки, надскачане на собствените си ограничения .)

 А именно този път носи израстване и обогатяване със знания (, повече отколкото ни трябват за дадена цел... )

Състезание по химия 2009, Видин през моите (черни ) очи !

 Какво състезание???

 Не, това не беше състезание ...това  беше едно :

 прекрасно,

 мечтано,

 неочаквано,

 непланирано ( каквито се оказват всички хубави моменти),

 малко изморително,

 много ценно преживяване !

    Пътуването до Видин беше един далечен поход през цялата Дунавска равнина .... той ни отведе далеч

от Варна, в която всички оставихме своите тревоги, задължения, напрежението от всичко това, което се

случва около нас...всичко освен чувството за хумор, карти и.... знанията си по химия ( подозирам, че 

последните леко се бяха разпиляли по време на пътуването, защото резултатите, които показахме не

представят пълния  ни потенциал...)

    Тогава не знаех, но това пътуване щеше да се превърне...се превръща ...хм.. вече е един  от

най-хубавите ми спомени от ученическите години.

 Сутринта на 24.04.2009 ....всички се събраме във  фоайето на  ЖП-гарата, изчакваме закъснели...затаяваме 

дъх и ...

ready !

steady !

 go !

Във влака ... за да не убивам желанието на читателя  да дочете този 'пътепис', няма да разказвам как прекарахме времето от 8 часа сутринта до  5:45 (имаше 5 мин. закъснение...впрочем..

ВИДИН  (най-накрая)!!!

Видин  е прекрасен град !!!

Времето е хубаво;

такситата  взимат 2 лв за всяка дестинация в града;

комарите са повече от жителите на този град ...и са навсякъде ...но (who cares!!!)

и за първи път ще видя река Дунав...

Разглеждаме подарените ни карти на града, за да намерим своя хотел ( мнооооооооооооооооого добър хотел...чувствахме се като хе-хе ...ВИП персони) . Хвърляме багажа и тръгваме на разузнавателена мисия из града:

естествено първо да видим Дунава ...

  

После бърза обиколка из града, за да хапнем след дългия път... харесахме си едно местенце...една пицария, която посетихме няколко пъти през престоя си .Там  ни посрещнаха радушно ...едно котенце и едно старо куче ( убедена съм, че ги кръстихме, но трябва да питам колегите как точно ..)  

Събрахме се различни хора :

Ани 

Васил  

Драгомир  

Станислава

Диляна

Деляна

Константин

и Милена

Да не забравяме душата на компанията :  госпожите по Химия, __________________, които не само ни придружаваха  в пътуването "до Видин и назад", но и бяха важна част от преживяването "Видин" !!!

25 .04.2009 - нац.състезание по Химия

Събуждаме се, но не сме така енергизирани, както бяхме първият ден; не сме толкова концентрирани, колкото ни се щеше и трябваше да бъдем; не сме преговаряли материала....притеснението ни постепенно се трансформира в лека паника...

Съзнаваме, че следващите пет часа ще трабва да сме затворени  в една стая  с мисия " Аз vs. химията." ,  а градът все още не е разгледан на слънчева светлина .....явно посещението на  Крепостта  "Баба Вида" ще бъде награда за  след изпита. Да, трябваше да решим 50 тестови задачи за 1:30 мин..и още  20  логически задачи за оставащото време ....Е, решихме ги!!!

друга снима

Искаше ми се да разкажа историята  в подробности, до края .....но за пореден път бях убита  ( защо все съм мирен гражданин ?!? ) от този серийен убиец, който върлува в експресния влак София-Варна. Там, във влака, беше  създадена такава  сюжетна линия, която дори Агата Кристи не би могла да измисли и после разплете .... Нека да припомним на полицията да  си вършат работата !

(   само определени хора ще разберат това кодирано съобщение!)

    Може би тук е мястото, където трябва да благодаря на г-жа И.Иванова за обучението, което получих от нея по химия, защото на здрава основа човек може да изгради много неща . Дадената ми основа се състои от знания и  най-вече любов и страст към химията, което ми позволява да кажа, че хипотетично ..всичко, което моят мозък може да проектира върху тази основа е възможно ...от мен зависи само дали ще събера сили ...

    Естествено трябва да се благодари и на спонсора....Това е един хубав начин да се усети, че малко или много общината подкрепя образованието ....естествено ако има  политическа воля възможностите пред учениците може да надхвърлят финансираното участие  в една олимпиада или национално състезание ...например  адекватно оборудване на училището, за да могат повече хора, да се подготвят качествено....

Гълъбите и Коста

Специалните дни  поставят във фокуса на вниманието ни мрежа от  важни, прекрасни, красиви, сантиментални, ...(т.е. други специални) моменти от миналото и няма чудно, че и те самите по случайност или нарочно се превръщат в специални и...   се залавят за лепкавата нишка на паметта.   

http://iplanttree.blogspot.bg/

VARNA

Karate 3

Karate 2

Варненски вечери

2015>

VARNA| ВАРНА

КАРАТЕ 1

IF by R.Kipling

http://www.gradesaver.com/rudyard-kipling-poems/study-guide/summary-if-

social change ...ted talk

ДАуН синдром

2015год
Много набръзо нащракани снимки на информационни платна, които бяха представени на открито в Морската градина на Варна.

Andrew Solomon .."forge meaning, create an identity" !

 i love listening to his thoughts, dressed in beautiful language and calm deep voice. 

Introduction

Все пак... редно е първо да се представя малко по-официално:

Аз съм Милена Стоянова от Варна ... както споменах в първата си публикация, имам доста идеи, които искам да реализирам; ако поне 50 % от тези идеи успея да ги реализирам и от тях половината да бъдат  от полза (все на някого), то това ще ми донесе  океанско спокойствие и щастие . 

преди повече от половин година реших да започна да се уча и да се опитам да правя видеа в тубата. Изключително е интересен процесът на работа върху клипчетата, защото до този момент не бях се сблъсквала с такъв род проблеми... разбира се за всеки проблем си има видео туториал за справянето му, но в моя случай всичко е зависимо от ограниченото време. 

повярвайте... всеки път, когато трябва да пусна нещо, върху което не съм отделели достатъчно време е един компромис с моето чувство за естетика и  в крайна сметка - компромис с цялостната идея.  От друга страна - все още не съм направила клип, с който да съм напълно доволна...и слава богу... 

Намирам експериментирането и преоткриването на технологичните възможности на джаджите ( btw, въобще не принадлежа на  техническата нация )за изключително интересно и полезно занимание. Ултрависокото качество не винаги е най-важното...не искам да съм прекалено"професионална", защото целите ми на този етап не изискват това. Да, съвсем естествено се дразня, когато нещо може да бъде направено 10 000 пъти по-добре, но ТРЯБВА да се съобразяваме с приоритетите си...  

та, блогът е един -в няколко отношения -по-бърз начин да реализирам идеите си, да споделя мислите си и да ДАМ вместо само да консумирам информация.

(остава проблемът с нерешителността ми и говоренето пред публика, който с писане няма да се реши...сега той все повече се задълбочава, защото аз винаги бих предпочела да пиша вместо да заставам пред камера/ да говоря пред хора... но и на това ще се намери решение...)

few words of wisdom to guide me through this :) 

Моята мисия и "Морето не е за една ваканция"

Първата ми публикация ще бъде за най-скорошното събитие, което заслужава да бъде отбелязано, въпреки че имам идеи и материал, събирани от поне 8 години...толкова много идеи, които искам да споделя, да реализирам.... направо  понякога мисля, че ще се пръсна.... надявам се този блог да намали напрежението и да мога да водя нормален живот ;) :P

На 12  август 2015 год. Greenpeace -Varna и няколко други организации се обединиха зад общата идея да се съхранят плажовете и морето в кампания  под наслов  " Морето не е за една ваканция". 

Много се радвам, че имах възможност да се включа в събитието на 12 август- то се състоеше в арт-работилница (trash art) + събиране на фасове от плажната ивица. 

Разбира се един от най-важните причини да се включа освен да бъда полезна в кауза, в която вярвам, са ХОРАТА... много е приятно да виждаш хора, които също искрено се вълнуват от околната среда, които мислят за даден проблем и се ангажират в решаването му (не само на думи). 

Тъй като Коста( това е приятелят ми и аз често ще го споменавам в блога, затова ако някой е решил да ме чете..направо го запомнете, пък и той си има блог> http://iplanttree.blogspot.com/2015_08_01_archive.html ) беше участвал  същия ден в друга благотворителна акция, не настоях  да ме придружи, а се обърнах към брат ми за компания и съвсем логичен беше моя избор, защото знам, че "замърсяването на околната среда" не му е безразлична тема и той много пъти се е захващал в рециклиране, чистене, съдене на дръвчета , часът на Земята и т.н.  ( Ето и тук ще се подкрепя с линк, за да не бъда голословна > http://ssstoyan4088.deviantart.com/gallery/

Разбира се, не знаех какво точно да очаквам-дали щеше да има осигурени материали за работа и за нас-  и затова тръгнах към Морската градина с торба пълна със стари химикали и  30 нови пълнителя. 

Това беше мисията ми - да съживя старите химикали за нови мастилени километри !!!

 Знаех, че и брат ми обича да се занимава с такива неща-да майстори,  да разглобява и сглобява, затова идеята ми се оказа много удачна. 

освен това, приготвих ръкавици и събрах още няколко .... пак ще трябва да използвам кавичките..."боклука">>> защото това, което един вижда като абсолютно ненужно, за някой друг с малко по-гъвкаво мислене,  предмета се превръща във възможност да създаде красота.

(тук пък ще приложа линк към канала на Арвинд Гупта...много яко старче >>>  https://www.youtube.com/user/arvindguptatoys/playlists)

Накрая, взех със себе си и ужасното главоболие, което ме тормозеше цял ден; което се подхранваше от силната музика, ехтяща от другите шатри в Морската и ....да, това беше единственото гадно нещо този ден... За съжаление, в крайна сметка се предадох на болката и късно вечерта  взех хапче, защото сигурно нямаше да заспя. 

и така .. като пристигнахме на място, разбрах, че не е трябвало да се притеснявам- материали за работа и оръдия на труда  имаше колкото щеш !Организацията беше много добра. Имаше много усмихнати хора, с хубави идеи и сръчни ръце... дори се включиха и няколко деца-най-безстрашни са най-малките. 

Събирането на фасове започна още на терен, защото щеше да е направо иронично, земята под нас да бъде осеяна с фасове и в същото време -нали...

В уреченият час шепа хора отидохме  и долу , на плажа, да "наберем " фасове и в крайна сметка с любопитство очаквам какво ще измайсторят с тях организаторите, защото идеята беше да бъде направена инсталация. Малко шок-терапия :), защото хората ще се научат да прибират едрия боклук, но "дяволът е в детайлите" ... трябва да сме безкомпромисни и ситото на съзнанието ни (по принцип -за всичко, трябва да е така) да е много ситно, да не пропуска дори и малки неща като ...угарката!

(Изкушавам се  тук да натрапя мнението си относно пушенето... )

Между другото, всеки получи  тениска с логото на кампанията "Морето не е за една ваканция ", което беше много приятна изненада ... и ето аз тук съм я използвала за фон >>>

Относно моята МИСИЯ-не успях да я популяризирам толкова, колкото ми се искаше... да, свършихме много работа с брат ми; половината химикали върнах обратно в къщи и ще ги използвам отново(и отново, и отново...), но остана  в мен чувството, че можех да направя повече. Надявам се, че тази статия в  блога ми ще премахне поне част от това лошо чувство.

вярвам, че има смисъл да се инвестира в пълнители, които да заменят изхабените, защото:

1. има някои химикали, които са толкова удобни за писане, че е много жалко да се разделяме с тях. 

2.Ако химикалът е подарък от скъп приятел или сувенир от далечно място ? 

3.ако може да се удължи животът на една пластмасова  вещ, защо да не спестим един боклук?

4. Не ! вещоманията е нещо съвсем различно ...тема, която смятам да засегна в бъдеще между другото.

5. много често пълнителите в еднократните химикали ( които почти винаги не са с прозрачно тяло) са наполовина напълнени и това е изключително дразнещо  с това, че за кратко време се изхабяват и то в най-неподходящия момент (!!!) и съответно те са източник на много повече боклук. 

6.алтернатива са еко-химикалите, чието тяло е направено от рециклиран картон.

7.есетра :)