пациентска инфо за простата

http://zdravenspravochnik.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%83%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF/

С напредване на възрастта при мъжете много често се появяват проблеми с простатата.

Състоянието на уголемена простата се нарича доброкачествена хиперплазия на    простатата, и в доста от случаите няма никакви симптоми. Възникналите такива могат    да бъдат с различна степен-от леки до сериозни. Сериозността на симптомите не винаги е свързана със степента на уголемяване на простатата.

Симптомите на уголемената простата могат да бъдат свързани с изпразването на пикочния мехур или със способността му за задържане и съхранение на урината в него.

Проблемите, свързани с изпразването на пикочния мехур се изразяват в трудност при започване на уриниране /колебание и напрежение/; намаляване силата и посоката на уринарния поток; изпускане след уриниране и позиви за уриниране веднага след това; болка по време на уриниране и чувство за ненапълно изпразнен пикочен мехур.

Проблемите, свързани със способността за задържането на урината в пикочния мехур се изразяват в често уриниране; събуждане през нощта за уриниране; внезапно, неконтролируемо желание за уриниране.

Симптомите могат да се обострят при застудяване на времето,в резултат на физическо пренатоварване и емоционален стрес,при употребата на някои лекарства като обезводняващи таблетки, антидепресанти, тестостерон, дифенхидрамин, псевдоефедрин, оксиметазолин и някои обезболяващи лекарства.

Изброените симптоми на уголемената простата често са балансирани между двата типа. Ако те не идват бързо, или имате повече от единия вид, може да имате и нещо различно от доброкачествена хиперплазия на простатата.

Други заболявания отключващи подобни симптоми могат да са свързани с инфекция на пикочните пътища, простатит, рак на простатата, диабет, сърдечна недостатъчност и някои неврологични заболявания.
При наличието на тези симптоми е добре да се обърнете към лекар-специалист уролог, който след преглед и изследвания да постави диагноза и назначи лечение ако има заболяване на простатата или да се изключи такова.

http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%BA%D0%B1-d400-4/d40-0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0

Клинична картина -

Най-честите симптоми на заболяването са:

1.            Затруднено уриниране

2.            Затруднен старт на уринирането

3.            Слаба, колеблива, често прекъсваща струя на уринния ток

4.            Намален дебит на уринния ток

5.            Чести позиви за уриниране и често уриниране, особено през нощта

6.            Отделяне на капки урина след като е приключил актът на уриниране

Оплакванията се появяват постепенно, като тяхната изразеност не е в пряка връзка със степента на уголемяване на жлезата. Понякога мъжът може да не подозира, че страда от притискане на пикочния канал до момент, в който се оказва напълно неспособен да уринира. Това състояние се нарича остра задръжка (ретенция) на урината и може да бъде провокирано от прием на някои лекарства, алкохол или ниски температури.

Усложнения -

Задръжката на урина и преразтягането на пикочния мехур предразполагат към пикочни инфекции, увреждане на пикочния мехур и бъбреците, образуване на камъни в пикочния мехур, инконтиненция (неспособност за задържане на урината) и др.

Диагноза - Основнo изследване е ракталното туширане - през ануса на пациента се изследва с два пръста на едната ръка простатната жлеза. Простатата е разположена непосредствено пред предната стена на ректума (правото черво) и това позволява нейното опипване през ануса и правото черво. При това изследване се получава информация за състоянието на жлезата: големина, твърдост, разрастване, болезненост, съотношение с околните органи и т.н. За поставяне на диагнозата е необходимо извършването на следните лабораторни и инструментални изследвания:

•             общи кръвни и биохимични изследвания - дават информация за наличие на възпалителен процес в организма, функцията на бъбреците;

•             изследвания на урина - могат да открият възпалителни или туморни клетки в урината, както и наличие на кръв;

•             ехография на простатната жлеза - при това изследване се придобива ценна информация за големината, структурата и измененията в жлезата;

•             венозна пиелограма - това е вид рентгеново изследване на отделителната система; след венозно инжектиране на рентген-контрастно вещество, контрастът достига по кръвен път бъбреците, преминава в образуващата се урина и в зависимост от това колко време след инжектирането се правят рентгенови снимки, се изобразяват различни отдели на пикочо-половата система, включително и частта на уретрата , преминаващата през простатната жлеза; това изследване не изобразява директно самата простата;

•             цистоскопия - това е инвазивно изследване, при което в уретрата и пикочния мехур се въвежда тънка тръбичка с оптика и източник на светлина. Образът се възприема от камера и се изобразява на екран. При това изследване лекарят визуално и директно оглежда вътрешната стена на пикочния канал, частта на уретрата, която преминава през простатната жлеза и вътрешната повърхност на стените на пикочния мехур. Цистоскопията дава най-точна информация за степента на стесняването на пикочния канал поради заболяване на простатната жлеза (включително доброкачествена простатна хиперплазия);

•             биопсия - при това изследване под ехографски контрол чрез специална игла и спринцовка се "всмуква" малко парченце от тъканта на жлезата, от участък, който лекарите преценят като болестно променен. Тази тъкан след това се изследва на микроскоп от специалист патолог и дава изключително ценна и окончателна информация относно възпалителния или невъзпалителния характер, доброкачествеността или злокачествеността на процеса.

Лечение -

Методите на лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата се делят на консервативни и хирургични.

1. Консервативно лечение

- алфа-блокерите отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур и по този начин се облекчава стесняването на пикочния канал, причинено от нарастването на жлезата;

- блокерите на дихидротестостерона инхибират (потискат) ензима, който превръща тестостерона в дихидротестостерона и така забавя разрастването на простатните клетки. Към консервативните методи на лечение спада и балонната уретропластика.

2. Оперативно лечение –

Важно е и лечението на пикочните инфекции с антибиотици.

Още за Простата | мкб D40.0 от Framar.bg: http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%BA%D0%B1-d400-4/d40-0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0