цитодиагностика асцитна течност

Асцит е натрупване на течност в коремната (перитонеална) кухина. Асцитната течност може да има много източници, като например заболяване на черния дроб, рак, застойна сърдечна недостатъчност или бъбречна недостатъчност. Най-честата причина за асцит е напреднало чернодробно заболяване. Приблизително при 80% от случаите на пациенти с асцит причината е чернодробна цироза.

 напълно изяснен механизъм, повечето теории сочат порталната хипертония

 Разликата в наляганията предизвиква събирането на свободна течност. Като допълнителни причини може да се посочат и ниските серумни белтъци, особено албумин.

Други фактори, които могат да допринесат за асцит, са солната и водна задръжка. При образуването на отоци (включително асцит) обемът на циркулираща кръв в съдовете се възприема от организма като недостатъчен и отделяните хормони променят работата на бъбреците, които абсорбират повече сол и вода, за да се компенсира загубата на обем. Като основни условия за чернодробно увреждане и цироза се посочват хроничните вирусни В и С хепатити, алкохолната злоупотреба и токсичните увреждания на черния дроб. Съответно това са и пациентите, при които най-често се открива асцит. Друга причина за асцит, свързана с променен градиент на налягания, е де-компенсирана сърдечна недостатъчност и бъбречната недостатъчност, които може да предизвикат генерализирана задръжка на течности в тялото.

В редки случаи повишено налягане в порталната система може да бъде причинено и от запушване на портален съд в резултат на портална хипертония без цироза. Примери за това може да бъде тумор, който притиска порталната вена, или образуване на кръвен съсирек в порталната вена, което възпрепятства нормалния кръвоток и увеличава налягането в съда (Budd-Chiari синдром). Асцит може да се образува и в резултат на злокачествен процес, наречен малигнен асцит. Този вид обикновено се проявява при карциномите на органи в коремната кухина.
Панкреатогенен асцит е друг вид, който може да се наблюдава при хора с остро настъпил или хроничен панкреатит. Най-честата причина за хроничен панкреатит е злоупотреба с алкохол, а на второ място усложнена жлъчнокаменна болест. Но течност в коремната кухина може да е резултат и от травма на панкреаса.

Независимо от причината за асцита той е симптом, който говори за напредване на патологичния процес и изисква бързо уточняване. Лечението обикновено е част от терапията на основното заболяване. Асцитът намалява или изчезва при овладяване на чернодробното заболяване и прием на лекарства. Диуретиците са и част от лечението на хроничната застойна сърдечна недостатъчност и някои бъбречни заболявания. При злокачествените заболявания терапията на асцита изисква оценката на допълнителни фактори и е индивидуална, а панкреатогенния асцит обикновено се резорбира с овладяването на панкреатита. Парацентезата пък е метод на източване на известно количество от асцитната течност и често се ползва освен за облекчаване на пациента и като диагностичен метод.

Д-р Камен Данов, гастроентеролог, Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ „Александровска“

http://www.arsmedica.bg/simptomi/astsit-2

Асцитът представлява подуване на корем в резултат от събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина.

Асцитната течност може да бъде:

1. Трансудат – бистра течност, бедна на белтъци и клетки, не съдържа микроорганизми. Наблюдава се при чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефрозен синдром и др.

2. Ексудат – богата на белтъци течност, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Наблюдава се при туберкулозен перитонит, неспецифичен перитонит.

3. Хилозен (млекоподобен) асцит. Асцитната течност е богата на масти. Възниква при увреждане на гръдния лимфен проток (ductus thoracicus) от тумори, травми.

4. Псевдохилозен асцит. Наподобява хилозния асцит. Асцитната течност съдържа множество мезотелни клетки, левкоцити или туморни клетки.

5. Хеморагичен асцит – асцитната течност съдържа еритроцити. Среща се при злокачествени тумори.

Асцит се наблюдава най-често при следните заболявания:

• портална хипертония (повишено налягане в чернодробните съдове) при чернодробна цироза
• рак на черния дроб, алкохолен хепатит
• злокачествени тумори с метастази в черния дроб и перитонеума (карциноматоза на перитонеума), мезотелиом
• рак на яйчниците – синдром на Мейгс
• десностранна сърдечна недостатъчност, констриктивен перикардит
• нефрозен синдром
• тежко недохранване – квашиоркор
• туберкулозен перитонит
• тромбоза на чернодробните вени  – синдром на Budd-Chiari
• тежък остър или хроничен панкреатит
• хронична бъбречна недостатъчност
• хипотиреоидизъм (микседем).

Когато количеството на асцитната течност е 100 до 400 мл симптоми могат да липсват. С увеличаването на течността се появява дискомфорт, болка в корема, задух поради притискане на диафрагмата. Възможна е появата на пъпна херния, поради повишеното налягане в коремната кухина.

При асцит коремът е издут, с изгладени хълбоци, опъната и лъскава кожа, изгладен пъп – т. нар. жабешки корем. Чрез перкусия се установява тимпаничен звук в горната част на корема и притъпление в долната част на корема и по фланговете. Положителен е симптомът на „плискането“. Той се изследва като чрез почукване в единия фланг на корема се предизвиква лека ударна вълна в свободно подвижната течност. Другата ръка се поставя върху срещуположния фланг на корема и се усеща леко сътресение на коремната стена.

За изясняване на причината за асцита може да се извърши пробна коремна пункция. Взетата асцитна течност се изследва за прозрачност, цвят, относително тегло, количество на белтъка, клетки, ензими, микроорганизми.
Ехографията е много точен диагностичен метод, чрез който може да се установи асцит в малко количество 50 – 100 мл.