Ръководство за набирания от В.Тепеделенев

Здравейте, 

братът на приятеля ми създаде едно ръководство за набирания !

Наскоро ми се отвори възможност да седна и да  прочета книжката за първи път  и ето веднага сядам да пиша отзив за нея.

Искам да подчертая, че тази статия я пиша не защото съм помолена, а просто от нуждата да направя равносметка на собствените си грешки и да си отговоря на въпроса "Защо усилията ми не са били пропорционални на постиженията? "Т.е. в тези редове няма да намерите критика към ръководството, а някакъв вид есе, провокирано от прочетеното. 

Негативна критика  може и да  има, но тя ще бъде споделена лично ... нека да използвам това интернет пространство да спомена всичко онова, което ми харесва; онова, което прави ръководството полезно :

-харесва ми избрания шрифт !  Нямате си и на идея колко е важен той за един човек, който не иска да си признае, че зрението отслабва бавно, но сигурно.

-харесва ми, че има снимки, макар и да  са мънички.. Мисля, че в Интернет имаме достъп до различни видея, с които в реално време можем и да видим по-сложните неща, които търсим , а снимките са чудесна отправна точка.    ...та дори и самият автор на книгата има редица видео- уроци по различна тематика- самоотбрана, карате, фитнес и др. Ако някой иска да пусна линк, да пише в коментарите отдолу .

- харесва ми структурата:    загрявка, ето го упражнението, то се прави по този начин, по онзи начин не се прави ,  стъпка 1,  стъпка 2,  и 3,  и 4, накрая - целта   ... толкова-  всичко ясно и , точно  , без лирични отклонения... аз  може би очаквах някакво отплесване от централната тема, но не съм разочарована от липсата му ... В  крайна сметка спортът не се чете, а се извършва ...  не е роман, та да го четеш, времето ти трябва, за да правиш повторения .

Всъщност,   ръководствата във всяка област са такъв тип книги, към които често се връщаме, за да получим обратна връзка, дали прилагаме наученото от дебелите книги по правилен начин и са особено ценни, защото живеем  в условията на ограничено време и трябва да се  жонглира, няма как. Като всяко ръководство и това спестява време и  вървене на празен ход. Дори и да си мислите, че не спадате  към групата на начинаещите, хвърлете един поглед ..нищо не се губим, а затвърждаваме основните неща  ...пък и има и бонуси в  книгата ;) 

А ето и моите си размишления, които исках да  споделя - Обстоятелствата се стекоха така, че  четенето и  ежедневните задължения ме накараха да поспра с целенасоченото спортуване (казвам целенасоченото, защото ежедневната ми активност е задоволителна ...дори изморителна).Надявам се, че това е само  временно .
Липсата на спорта прави деня намръщен и напрегнат и трябва да си извоюваме времето за упражнения. С последното искам да подчертая, че спортът в здравословни дози трябва да го има, за да си запазите равновесието в живота .

Когато тренирах... тренирах  единствено със собствено тегло-лицеви и набирания, бягане и  впоследствие приятели ме поканиха да тренирам карате ( за което съм им страшно благодарна ),
постигнах максимум 14-15 набирания наведнъж, когато бях в най-добрата си форма...Въпросът е защо само толкова?  Отговорите са ми били частично ясни и преди , но сега ето по-структуриран доклад : 

1. недостатъчна загрявка ! - Отдавам достатъчно почит на разтягането и разгрявката, но загрявката все липсва??? Ако трябва да съм честна ... сещам се да правя загрявката след първата серия в 80% от случаите. Когато тренирам с Коста или друг человек това не е така. 
2.  Вдишай и издишай. Не дишах правилно. Нито когато бягам, нито когато стоя и мисля за лоши неща ... никога не дишам правилно ... май съм causa perduta  в това отношение :( 
3. Терминът "мъртва точка"  може да обясни  доста ... както в рисуването, така и тук, когато правя някакви грешки вместо да ги коригирам в зародиш, започвам да ги причислявам към някакъв собствен стил ..."Стил" ми беше да увисвам всеки път ... Не знам защо не го научих до сега  от живота-  губя се време и усилия, когато правя безсмислени неща.
4. Натоварване в  коремната област-индикатор, че компенсираш с други мускулни групи. Трябва да призная, че лично на мен не ми пречеше... какво пък толкова с" 1 куршум 2 заека" (ето пак се обажда идеята за "собствения стил") .Трябва да разбера, че за базовите упражнения няма индивидуализация.  Явно трябва да си пиша сама на себе си, за да си припомням, че ако правя упражнение като гламава, трябва да очаквам и изисквам  максимума.  В най-лошия случай  увеличавам риска от контузии, в най-добрия ... нямам прогрес. 

и други неща ще излязат сигурно ....

И вместо заключение -  очакваме следващото ръководство !