"Никой не харесва презентациите ми"

Никой не харесва презентациите ми ... жалко, но дали това е мой проблем ?

Днешната тема е "защо правя презентациите си по този сложен начин" ...явно това доста ме вълнува, защото направих спонтанно видеоблог по тази тема преди време, не знам дали ще го пускам в интернет пространството... но така или иначе не мога да се изчерпам с 10 минутно бърборене и сега ще преповторя някой неща, които ми се въртят из главата. 

имам явно нужда от това...още ме гложди

аз правя презентации по един определен начин, разработен още от ученическите ми години- правя тежки презентации, които ми отнемат много време и енергия.

-започвам всяка тема от една основна, първоначална идея и презентацията се разраства около тази идея ... изначално знам, че накрая ще имам твърде голяма и тежка презентация и не правя нищо по въпроса да променя това ( първа грешка)

- с много текст >  започвам презентациите като вкарам всичката информация, която намеря...и после постепенно редуцирам слайдове до колкото ми е възможно, за да се вместя в ограниченото време. Поне такава е благородната цел.

-с много картинки >като картинките, които избирам попадат в 3 категории > в първата попадат картинките, които онагледяват темата на презентацията. Това са по-голямата част от картинките; Във втората-това са картинки, които имат връзка с темата, но са избрани въз основа на изключително отвлечени асоциации.; третата категория е запазена за картинки, които нямат нищо общо с темата, те са избрани въз основа на настроения и прочие, които се случват докато правя презентацията... например по време на приготвянето на презентацията ОКС, слушах интензивно К-рор и съответно това повлия на избора ми 

-гледам в презентациите ми да има хумор...

-най-голямата слабост на презентациите ми е представянето им. И тук обяснението/оправданието е, че за мен пътят, а не крайната цел са най-важни + това, че говоренето пред публика ме ужасява и съответно избягвам (съзнателно и несъзнателно) тази най-важна, крайна стъпка. ГОЛЯМА ГРЕШКА.

Без да има някаква голяма изненада за мен... наскоро се установи, че наистина хората НЕ ХАРЕСВАТ моите презентации... аз обаче не мога да реагирам адекватно на това:
 1. защото не мога да угодя на всички и
2. защото до сега съм изграждала един стил и не искам да му изневерявам. Смятам, че това е един добър начин да се изчерпа дадената тема и един начин да се отърва от хилядите видения и идеи, които ме връхлитат и които, ако не реализирам ще експлодирам т.е. ако се съобразя -това би означавало да не харесвам онова, което представям и да го чувствам като незавършено и неизчерпателно. 

Отделен въпрос е фактът, че при научните презентации има определени критерии и рамки в  представянето на даден труд и там вече ще трябва да се съобразя с времето и структурата ... 

т.е. за мен остава от тук нататък да намеря баланса -  освен да следвам това, което виждам като реализация на дадена тема и да се съобразявам с ограниченията ( нормативните ограничения, а не с предпочитанията на публиката), които ми се налагат, за да мога да бъда полезна за повече от 1 човек.  

Това е и един съвет, които ми беше даден.... "мисли за темата, която е достатъчно интересна и важна, а не за себе си и твоите притеснения ". Оказва се, че съм егоист  :( 

Бях започнала още миналата година да качвам презентациите си в you tube- презентациите ми от гимназията и тези от университета... тайно се надявам, че те ще бъдат полезни за някого, но едва ли ...затова не съм се вманиачавала да ги поправям,  да ги осъвременявам, да ги правя, както трябва ... просто ги слагам, за да регистрирам пред себе си, че през годините не съм взимала само, но съм и ДАВАЛА... дори  само един човек да ги оценява. 

and so on ...