Разказът на Антон Тамсааре "Живите кукли" ми направи много голямо впечатление още когато намерих книгата из библиотеката на баба ми преди години... и ето сега правя статийка именно по тази тема.
Мисля, че търсенето на дадена книга е част от удоволствието да я преживееш, затова няма да публикувам целия разказ...потърсете го, струва си. Ще пусна една частичка, най-важната страничка, ако питате мен, която смятам, че напълно ще ви убеди, че това е много повече от поредната приказка за дядо Мраз. Това е един от няколкото моменти в разказа, които тъжно напомнят за времето, в което е написано произведението...един от тях, но най-силният.
и нека завършим с музика....
Няма коментари:
Публикуване на коментар