Стожер -Тълковен речник-
1. Истор. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб.
•Почти всеки ден преминавам през едно населено място, което носи това име.... Не искам да спирам там...
Като във всяко населено място, скоростта на МПС се забавя и очите успяват да фокусират повече неща ... постига се ефектът на забавяне на кадър. Кадърът се забавя, но моя пулс се ускорява.
От време на време се появява един кльощав кон, чиито ребра се виждат. Това старо конче пасе оскъдната зелена трева, която въпреки че е ниска и зелена...не ми изглежда никак свежа, може би защото под сянка .Той пасе там завързан за една “къща”, която се състои от една стена и половина ...
•Минавайки от там, виждам как всеки път да се движат фигури на дребни прегърбени старици с прегоряло лице и черна забрадка, с овехтели дрехи и с избелели празни платнени торбички ...Не се страхувам от мизерията, напротив- отивам право там, но образът на тези старици ме натъжава много- може би са уважавани майки, баби и прабаби... Може би, въпреки всичко, са по-жилави, отколкото си мисля... и именно тях трябва да питат рецептите за оцеляване, а не столетниците по Средиземноморието, които не дишат смога на града, както тези хорица тук. Тук достигането 70-80 години вероятно би могло да се сраниви на 120, ако ме питате ....
И като контраст на всичката мизерия... Една статуя!
•В центъра има една висока каменна статуя- ... Един човек...като че ли в бяг...волен, горд, с размерите на Титан... Тая статуя някак нелепо стои. Може би отбелязва по-добрите стари дни... Или още по-лошо – олицетворение на тогавашната надежда за по-добри дни, които са очаквали това градче ...тези надежди днес са неосъществени, но знае ли пък какво крие “утре” ...Може би чувството, което ми носят тези минути на преминаване през този град са лъжовни...пък и не са само лоши неща май...освен на нахакани босоноги деца, станах свидетел на едно посрещане на баща от дъщеря му ... детето тръгна напред с възклицания, широка прегръдка и още по-голяма усмивка ... Такава радост! Хората, които се връщат от чужбина носят големи куфари, този случай не беше такъв ...така че съм склонна да си представя, че това се случва всекидневно...малко ми напомни на клипчетата в интернет, където са уловени миговете на изненадващо прибиране на военни от мисия и реакциите на близките им, децата им, домашните им любимци...доста са зареждащи, препоръчва.
Но както и да е.... отплеснах се... все си загубвам бройката на паметните плочи на загиналите по пътищата, когато започна да мисля както виждам, вместо просто да регистрирам гледката от прозореца, който е мръсен btw ...
От Уикипедия: Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
История Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделска конференция на 21 март 1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение. По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[1]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[2]
Няма коментари:
Публикуване на коментар