Translate

сряда, 24 май 2017 г.

Поезия.Атанас Далчев

Честит 24 май !


... in progress...


.....в процес ... 

Винаги съм обичала повече прозата пред поезията.Вероятно това се дължи на фактът, че обичам да  наблюдавам ..да наблюдавам дълго ... засядайки в един момент почти безучастно,  да се вглеждам във важни (и  не толкова важни) детайли...да разбирам причинно-следствените връзки, да уча...Това не означава, че не съм ценяла поезията и римите,  може би част от причината да страня от тях е това, че не умея да рицитирам... и все още не умея , но се уча ... Доста е фрустриращо, когато музиката на думите на ум  в сравнение с музиката на думите на глас е толкова различна, но все пак е важно за мен да се пробвам, защото от музиката на езика има нещо по-важно и това е смисълът  ...искам важните и смислените  неща да се опитам да ги картотекирам и това е един скромен опит да направя това:


от ученическите години творчестовото на А.Далчев ми допадаше с меланхоличната си нотка, със символизма и мистицизма....това беше за мен поезията на Далчев, но ето че съм бъркала... не съм търсила отвъд това, което се включва в христоматиите. Дори не знам как съм могла да направя такава генерализация и да си помисля, че един човек респективно творчеството му може да се изчерпи с едно настроение, една тема.
И ето така се случи, че от планираната поредица, първо  именно за това леко ( детско?) стихотворение на А.Далчев , сглобих клипче. 
Вярвам, че много  хора могат да се припознаят в героя  или поне да се усмихнат утвърдително на закономерността (закон на Мърфи), че когато човек се подготви за дъжд, той точно тогава не се появява и обратното.







Няма коментари:

Публикуване на коментар