Показват се публикациите с етикет медицина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет медицина. Показване на всички публикации
събота, 13 октомври 2018 г.
сряда, 4 април 2018 г.
вторник, 3 април 2018 г.
Малък принос
Моят малък принос - преводни статии за списание Наука
- Интервю с Е.Кендел
- Археология
- Космос
- РАСТЕНИЯТА САМИ РЕШАВАТ КАКВА ФОРМА ЩЕ ИМАТ ЛИСТАТА ИМ
- Алцхаймер
- херпес вирус
сряда, 7 февруари 2018 г.
събота, 22 юли 2017 г.
понеделник, 17 юли 2017 г.
четвъртък, 8 юни 2017 г.
Земелвайс | Semmelweis
Ignaz Philipp Semmelweis[Note 1] (German: [ɪˈɡnaːts ˈzɛml̩vaɪs]; Hungarian: Semmelweis Ignác Fülöp; 1 July 1818 – 13 August 1865) was a Hungarian physician of ethnic-German ancestry,[2][3][4] now known as an early pioneer of antiseptic procedures. Described as the "saviour of mothers",[2] Semmelweis discovered that the incidence of puerperal fever (also known as "childbed fever") could be drastically cut by the use of hand disinfection in obstetrical clinics. Puerperal fever was common in mid-19th-century hospitals and often fatal. Semmelweis proposed the practice of washing hands with chlorinated lime solutions in 1847 while working in Vienna General Hospital's First Obstetrical Clinic, where doctors' wards had three times the mortality of midwives' wards.[5] He published a book of his findings in Etiology, Concept and Prophylaxis of Childbed Fever.
Despite various publications of results where hand washing reduced mortality to below 1%, Semmelweis's observations conflicted with the established scientific and medical opinions of the time and his ideas were rejected by the medical community. Semmelweis could offer no acceptable scientific explanation for his findings, and some doctors were offended at the suggestion that they should wash their hands. Semmelweis's practice earned widespread acceptance only years after his death, when Louis Pasteur confirmed the germ theory and Joseph Lister, acting on the French microbiologist's research, practiced and operated, using hygienic methods, with great success. In 1865, Semmelweis was committed to an asylum, where he died at age 47 of pyaemia, after being beaten by the guards, only 14 days after he was committed.
Beginning in 1861, Semmelweis suffered from various nervous complaints. He suffered from severe depression and became absentminded. Paintings from 1857 to 1864 show a progression of aging.[Note 13] He turned every conversation to the topic of childbed fever.
After a number of unfavorable foreign reviews of his 1861 book, Semmelweis lashed out against his critics in a series of Open Letters.[Note 14] They were addressed to various prominent European obstetricians, including Späth, Scanzoni, Siebold, and to "all obstetricians". They were full of bitterness, desperation, and fury and were "highly polemical and superlatively offensive",[8]:57 at times denouncing his critics as irresponsible murderers[11]:73 or ignoramuses.[8]:41 He also called upon Siebold to arrange a meeting of German obstetricians somewhere in Germany to provide a forum for discussions on puerperal fever, where he would stay "until all have been converted to his theory."[19]
In mid-1865, his public behaviour became irritating and embarrassing to his associates. He also began to drink immoderately; he spent progressively more time away from his family, sometimes in the company of a prostitute; and his wife noticed changes in his sexual behavior. On July 13, 1865, the Semmelweis family visited friends, and during the visit Semmelweis's behavior seemed particularly inappropriate.[11]:74
The exact nature of Semmelweis's affliction has been a subject of some debate. According to K Codell Carter, in his biography of Semmelweis, the exact nature of his affliction cannot be determined:
In 1865, János Balassa wrote a document referring Semmelweis to a mental institution. On July 30, Ferdinand Ritter von Hebra lured him, under the pretense of visiting one of Hebra's "new Institutes", to a Viennese insane asylum located in Lazarettgasse (Landes-Irren-Anstalt in der Lazarettgasse).[9]:293 Semmelweis surmised what was happening and tried to leave. He was severely beaten by several guards, secured in a straitjacket, and confined to a darkened cell. Apart from the straitjacket, treatments at the mental institution included dousing with cold water and administering castor oil, a laxative. He died after two weeks, on August 13, 1865, aged 47, from a gangrenous wound, possibly caused by the beating. The autopsy gave the cause of death as pyemia—blood poisoning.[11]:76–78
Semmelweis was buried in Vienna on August 15, 1865. Only a few people attended the service.[11]:78 Brief announcements of his death appeared in a few medical periodicals in Vienna and Budapest. Although the rules of the Hungarian Association of Physicians and Natural Scientists specified that a commemorative address be delivered in honor of a member who had died in the preceding year, there was no address for Semmelweis; his death was never even mentioned.[11]:79
János Diescher was appointed Semmelweis's successor at the Pest University maternity clinic. Immediately, mortality rates jumped sixfold to 6%, but the physicians of Budapest said nothing; there were no inquiries and no protests. Almost no one — either in Vienna or in Budapest — seems to have been willing to acknowledge Semmelweis's life and work.[11]:79
His remains were transferred to Budapest in 1891. On 11 October 1964, they were transferred once more to the house in which he was born. The house[24] is now a historical museum and library, honoring Ignaz Semmelweis.[8]:58
Legacy[редактиране на кода]
Semmelweis' advice on chlorine washings was probably more influential than he realized. Many doctors, particularly in Germany, appeared quite willing to experiment with the practical hand washing measures that he proposed, but virtually everyone rejected his basic and ground-breaking theoretical innovation — that the disease had only one cause, lack of cleanliness.[8]:48 Professor Gustav Adolf Michaelis from a maternity institution in Kiel replied positively to Semmelweis' suggestions — eventually he committed suicide, however, because he felt responsible for the death of his own cousin, whom he had examined after she gave birth.[8]:176–178
Only belatedly did his observational evidence gain wide acceptance; more than twenty years later, Louis Pasteur's work offered a theoretical explanation for Semmelweis' observations — the germ theory of disease. As such, the Semmelweis story is often used in university courses with epistemology content, e.g. philosophy of science courses—demonstrating the virtues of empiricism or positivism and providing a historical account of which types of knowledge count as scientific (and thus accepted) knowledge, and which do not. It has been seen as an irony that Semmelweis' critics considered themselves positivists, but even positivism suffers problems in the face of theories which seem magical or superstitious, such as the idea that "corpse particles" might turn a person into a corpse, with no causal mechanism being stipulated, after a simple contact. To his contemporaries, Semmelweis seemed to be reverting to the speculative theories of earlier decades that were so repugnant to his positivist contemporaries.[8]:45
The so-called Semmelweis reflex — a metaphor for a certain type of human behaviour characterized by reflex-like rejection of new knowledge because it contradicts entrenched norms, beliefs, or paradigms — is named after Semmelweis, whose ideas were ridiculed and rejected by his contemporaries.
Other legacies of Semmelweis include:
- Semmelweis is now recognized as a pioneer of antiseptic policy
- Semmelweis University, a university for medicine and health-related disciplines (located in Budapest, Hungary), is named after Semmelweis
- The Semmelweis Orvostörténeti Múzeum (Semmelweis Medical History Museum) is located in the former home of Semmelweis[24]
- The Semmelweis Klinik, a hospital for women located in Vienna, Austria
- The Semmelweis Hospital in Miskolc, Hungary
- In 2008, Semmelweis was selected as the motif for an Austrian commemorative coin.[25]
Films[редактиране на кода]
- That Mothers Might Live (1938), U.S.A., MGM, director: Fred Zinnemann, Oscar for the best short film
- Semmelweis (1940), Hungary, Mester Film, director: André de Toth
- Semmelweis — Retter der Mütter (1950), East Germany, DEFA, director: Georg C. Klaren
- Ignaz Semmelweis – Arzt der Frauen (1987), West Germany/Austria, ZDF/ORF, director: Michael Verhoeven
- Semmelweis (1994), the Netherlands, Humanistische Omroep Stichting, director: Floor Maas
- Docteur Semmelweis (1995), France/Poland, director: Roger Andrieux
- Semmelweis (2001 short film), U.S.A./Austria, Belvedere Film, director: Jim Berry
събота, 13 май 2017 г.
неделя, 12 февруари 2017 г.
събота, 4 февруари 2017 г.
Стиклер синдром ( наследствена прогресивна артро-офталмопатия)
Отдавна не бях превеждала уикипедия статия
днешната статия се нарича Стиклер синдром, за първи път чух за него от един интернет-познат от Америка, чийто роднина беше засегнат :
Стиклер синдром
Генетика
днешната статия се нарича Стиклер синдром, за първи път чух за него от един интернет-познат от Америка, чийто роднина беше засегнат :
Стиклер синдром
Стиклер синдром ( наследствена прогресивна артро-офталмопатия)
Стиклер синдром (наследствена прогресивна артро-офталмопатия) е част от група генетични болести,засягащи съединителната тъкан , колагена в частност. Стиклер синдром е подвид на колагенопатиите, типове 2 и 11 . Стиклер синдром се характеризира с отличаващи се лицеви абнормалности, очни проблеми, загуба на слух и проблеми със ставите. Болестта е проучвана и описана за първи път от Gunnar B. Stickler през 1965 год .[1]
Типове
Генетичните промени са свързани със следните типове на Стиклер синдрома:
- COL2A1 (75% от случайте със синдрома)
- COL11A1
- COL11A2 (без очни проблеми)
- COL9A1 (рецесивен вариант)
Спорно е дали има 2 или 3 типа на Стиклер синдрома. Всеки тип тук коренспондира със съответния засегнат ген.
Класификацията на тези състояния подлежи на динамична промяна според изводите от новите проучвания.
Симптоми
Хора със Стиклер синдром изпитват различни по тежест и обхват симптоми. Някои пациенти нямат никакви оплаквания, други пък имат само част от характерните признаци и симптоми, описани по-надолу. Освен това, всеки симптом на това заболяване може да варира по тежест .
Характерна черта на Стиклер синдром е, че лицето изглежда някак плоско. Това се дължи на недоразвитие на костите, изграждащи средната част на лицето, вкл скулите и основата на носа. Група от физически характеристики, обобщени в синдром на Пиер Робин (Pierre Robin sequence) е чест при деца със Стиклер синдром. Синдром на Пиер Робин включва U-образно или понякога V-образно несрастване на небцето ; език, който е твърде голям за устната кухина, която е формирана от твърде малка долна челюст (мандибула). Деца с несрастнато небце са склонни да развиват ушни инфекции и имат затруднения при преглъщането.
Много хора, носители на колагенопатията имат миопия ( късогледство), поради формата на очната си ябълка. Хора с офталмологични проблеми са склонни да имат повишено вътреочно налягане, което може да доведе до глаукома и отлепване на ретината. Катаракта също може да се развие като очно усложенение, свързано със Стиклер синдрома. Стъкловидното тяло на окото има характерен изглед при Стиклер синдрома, подвидове COL2A1 и COL11A1 . Всички тези очни проблеми са причина редовните прегледи при офталмолог да са силно препоръчителни. Типовете на Стиклер синдрома, асоциирани с генетичен дефект на COL11A2 гена не водят до засягане на очите.
Хора с този синдром могат да имат проблеми, които засягат очите и ушите. Артити, абнормалности на прешлените, сколиоза, болки в ставите и други- всички тези проблеми се срещат при този синдром . Характереният лицев дизморфизъм при синдром на Стиклер включват плоски скули и основа на носа, малка горна челюст (максила), малка долна челюст, добре оформен филтрум, несрастване на небцето като последните състояния имат тенденция да се подобряват с възрастта или пък имат възможност за хирургична корекция.
Друг признак на Стиклер синдрома е леката до пълна загуба на слуха, при част от засегнатите тя може да е прогресивна (see hearing loss with craniofacial syndromes). Ставите на засегнатите деца могат да бъдат свръхподвижни. Артритът често се развива и то още в ранна възраст. Трудности в обучението, вследствие нарушен слух или зрение, също се наблюдава и затова се изисква специална среда или асистенство. По правило- нормален квотиент на интелигентност .
Причини]
Генетика
Смята се , че синдромът възниква след мутация на няколко колагенови гена по време на развитието. Болестта е автозомно доминантна , полово -независима. Шансът човек да предаде синдрома към детето си е 50 %. Има 3 варианта на Стиклер синдром-всеки асоцииран с ген за колановата биосинтеза. Причина за синдрома се приема метаболитният дефект, засягащ хиалуроновата киселина и колаген тип 2.
Мутация в гените COL11A1, COL11A2 и COL2A1 води до развитие на Стиклер синдром. Тези гени са въвлечени в продукцията на тип 2 и тип 11 колаген. Колагените са сложи белтъчни молекули, които осигуряват структура и сила на съединителната тъкан. Мутациите в кой да е от тези гени нарушава продукцията, процесинга или сгобяването на колаген тип 2 или тип 11 . Дефектни колагенови молекули или намалено количество на нормален колаген нарушават развитието на костите и други съединителнотъканни структури, което води до характерните симптоми на Стиклер синдрома.
Възможно е мутации в още неоткрити гени също да причиняват Стиклер синдром, защото не при всички индивиди с това състояния са открити мутации в горепосочените 3 гена.
неделя, 22 януари 2017 г.
Book section: Мозъчна асиметрия и Психофизиология на пола
Това е първата книга, която си купих през 2012 год
събота, 21 януари 2017 г.
четвъртък, 10 ноември 2016 г.
медицинско право
Адвокат д-р Мария Петрова е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина и право. Нейни клиенти са водещи лечебни заведения и медицински специалисти в страната. Адвокат д-р Мария Петрова е работила като експерт по здравеопазването в институцията на Омбудсмана на Република България и като правен консултант в консултативен орган към Министерски съвет „Партньорство за здраве". Била е независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства. Член е на Софийска адвокатска колегия и Международния съюз на адвокатите. Адвокат д-р Петрова е сертифициран медиатор със сфера на работа „Спорове в сферата на здравеопазването". Нейни лекции по въпросите на medical malpractice ("лекарски грешки") са обсъждани на международни научни форуми по медицинско право.
Лекцията е подходяща както за практикуващи медицински специалисти, така и за студенти в горен курс на обучение. В нея ще бъдат разгледани видовете отговорност на медицинския специалист, начините за превенция и за извънсъдебно решаване на спорове. Чрез реални примери от практиката, адвокат д-р Петрова ще покаже необходимостта от повишаване на правната култура на работещите в сферата на здравеопазването.
четвъртък, 3 ноември 2016 г.
сряда, 26 октомври 2016 г.
понеделник, 8 август 2016 г.
Синдром на Луйс-Дийтс | Loeys-Dietz syndrome
For several months this translation for wikipedia was sleeping in the editing room,
it has a room for improvement but lets just release it now :)
няколко месеца преводът ми дреме и не го пускам.Разбира се, че има какво да се подобрява, но няма смисъл да стои почти готов...пускам го, дано да е полезен !с този статиите ми за уикипедия стават 8 :)
синдром на Луйс-Дийтс
it has a room for improvement but lets just release it now :)
няколко месеца преводът ми дреме и не го пускам.Разбира се, че има какво да се подобрява, но няма смисъл да стои почти готов...пускам го, дано да е полезен !с този статиите ми за уикипедия стават 8 :)
синдром на Луйс-Дийтс
сряда, 3 август 2016 г.
defferential diagnosis: anorectal fistulas
random материали и снимки, които използвах за презентация си ( коремна хирургия) ... за първи път направих презентация с минимален текст на слайдовете !
презентация
презентация
събота, 2 юли 2016 г.
петък, 10 юни 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)