амбицията ми да преведа цялата уикипедия статия по песента се разсея, тъй като повечето неща се повтарят, дори подробностите по видео клипа се оказаха не толкова съществени и добавянето им по-скоро разваля и обезцветява замисъла ...
може би когато имам време ще се върна да преведа по -детайлно описанието на музиката, бидейки тя по -експериментална за времето си, но всичко останало се е разширено на следните 2 параграфа.
1. Истор. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб.
•Почти всеки ден преминавам през едно населено място, което носи това име.... Не искам да спирам там...
Като във всяко населено място, скоростта на МПС се забавя и очите успяват да фокусират повече неща ... постига се ефектът на забавяне на кадър. Кадърът се забавя, но моя пулс се ускорява.
От време на време се появява един кльощав кон, чиито ребра се виждат. Това старо конче пасе оскъдната зелена трева, която въпреки че е ниска и зелена...не ми изглежда никак свежа, може би защото под сянка .Той пасе там завързан за една “къща”, която се състои от една стена и половина ...
•Минавайки от там, виждам как всеки път да се движат фигури на дребни прегърбени старици с прегоряло лице и черна забрадка, с овехтели дрехи и с избелели празни платнени торбички ...Не се страхувам от мизерията, напротив- отивам право там, но образът на тези старици ме натъжава много- може би са уважавани майки, баби и прабаби... Може би, въпреки всичко, са по-жилави, отколкото си мисля... и именно тях трябва да питат рецептите за оцеляване, а не столетниците по Средиземноморието, които не дишат смога на града, както тези хорица тук. Тук достигането 70-80 години вероятно би могло да се сраниви на 120, ако ме питате ....
И като контраст на всичката мизерия... Една статуя!
•В центъра има една висока каменна статуя- ... Един човек...като че ли в бяг...волен, горд, с размерите на Титан... Тая статуя някак нелепо стои. Може би отбелязва по-добрите стари дни... Или още по-лошо – олицетворение на тогавашната надежда за по-добри дни, които са очаквали това градче ...тези надежди днес са неосъществени, но знае ли пък какво крие “утре” ...Може би чувството, което ми носят тези минути на преминаване през този град са лъжовни...пък и не са само лоши неща май...освен на нахакани босоноги деца, станах свидетел на едно посрещане на баща от дъщеря му ... детето тръгна напред с възклицания, широка прегръдка и още по-голяма усмивка ... Такава радост! Хората, които се връщат от чужбина носят големи куфари, този случай не беше такъв ...така че съм склонна да си представя, че това се случва всекидневно...малко ми напомни на клипчетата в интернет, където са уловени миговете на изненадващо прибиране на военни от мисия и реакциите на близките им, децата им, домашните им любимци...доста са зареждащи, препоръчва.
Но както и да е.... отплеснах се... все си загубвам бройката на паметните плочи на загиналите по пътищата, когато започна да мисля както виждам, вместо просто да регистрирам гледката от прозореца, който е мръсен btw ...
История Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделскаконференция на 21 март1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение. По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[1]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[2]
Бях на сватба, която беше приказна... наистина беше- бяхме обградени от гора, имаше светулки и толкова много любов:)
но искам да напиша за поканите, които получихме за същата тази сватба, те ужасно много ме впечатлиха... тези свитъци са необикновени - сред тъканта на листа има семена, които можем да засеем!
"краката изискват системни хигиенични грижи..."
в междупръстията потта се изпарява най-бавно и затова тук кожата е застрашена от инфектиране с микроорганизми и гъбички. последвалите усложнения могат да застрашат здравете или поне да затруднява вървежа, защото се лекуват трудно и продължително
краката трябва да се измиват след всяко замърсяване и после да се изтриват със суха кърпа
могат да се използват кремове
грижи за петите
при работа, която изисква прав стоеж продължително време - накисване в топла вода за 10-15 мин, след това масаж на мускулите на краката
при разширени вени- еластични чорапи, почивки през определен интервал , елевация
чорапите -да се предпочитат памучни, избягване на всякакви ластици
обувки- удобни, кракът да е в естествено положение
ноктите на краката-редовно изрязване ...
"
при промени в цвета и здравината на ноктите или в цвета, окосмението и температурата на кожата на краката, своевременно да се потърси лекарски съвет.
Никой не харесва презентациите ми ... жалко, но дали това е мой проблем ?
Днешната тема е "защо правя презентациите си по този сложен начин" ...явно това доста ме вълнува, защото направих спонтанно видеоблог по тази тема преди време, не знам дали ще го пускам в интернет пространството... но така или иначе не мога да се изчерпам с 10 минутно бърборене и сега ще преповторя някой неща, които ми се въртят из главата.
имам явно нужда от това...още ме гложди
аз правя презентации по един определен начин, разработен още от ученическите ми години- правя тежки презентации, които ми отнемат много време и енергия.
-започвам всяка тема от една основна, първоначална идея и презентацията се разраства около тази идея ... изначално знам, че накрая ще имам твърде голяма и тежка презентация и не правя нищо по въпроса да променя това ( първа грешка)
- с много текст > започвам презентациите като вкарам всичката информация, която намеря...и после постепенно редуцирам слайдове до колкото ми е възможно, за да се вместя в ограниченото време. Поне такава е благородната цел.
-с много картинки >като картинките, които избирам попадат в 3 категории > в първата попадат картинките, които онагледяват темата на презентацията. Това са по-голямата част от картинките; Във втората-това са картинки, които имат връзка с темата, но са избрани въз основа на изключително отвлечени асоциации.; третата категория е запазена за картинки, които нямат нищо общо с темата, те са избрани въз основа на настроения и прочие, които се случват докато правя презентацията... например по време на приготвянето на презентацията ОКС, слушах интензивно К-рор и съответно това повлия на избора ми
-гледам в презентациите ми да има хумор...
-най-голямата слабост на презентациите ми е представянето им. И тук обяснението/оправданието е, че за мен пътят, а не крайната цел са най-важни + това, че говоренето пред публика ме ужасява и съответно избягвам (съзнателно и несъзнателно) тази най-важна, крайна стъпка. ГОЛЯМА ГРЕШКА.
Без да има някаква голяма изненада за мен... наскоро се установи, че наистина хората НЕ ХАРЕСВАТ моите презентации... аз обаче не мога да реагирам адекватно на това:
1. защото не мога да угодя на всички и
2. защото до сега съм изграждала един стил и не искам да му изневерявам. Смятам, че това е един добър начин да се изчерпа дадената тема и един начин да се отърва от хилядите видения и идеи, които ме връхлитат и които, ако не реализирам ще експлодирам т.е. ако се съобразя -това би означавало да не харесвам онова, което представям и да го чувствам като незавършено и неизчерпателно.
Отделен въпрос е фактът, че при научните презентации има определени критерии и рамки в представянето на даден труд и там вече ще трябва да се съобразя с времето и структурата ...
т.е. за мен остава от тук нататък да намеря баланса - освен да следвам това, което виждам като реализация на дадена тема и да се съобразявам с ограниченията ( нормативните ограничения, а не с предпочитанията на публиката), които ми се налагат, за да мога да бъда полезна за повече от 1 човек.
Това е и един съвет, които ми беше даден.... "мисли за темата, която е достатъчно интересна и важна, а не за себе си и твоите притеснения ". Оказва се, че съм егоист :(
Бях започнала още миналата година да качвам презентациите си в you tube- презентациите ми от гимназията и тези от университета... тайно се надявам, че те ще бъдат полезни за някого, но едва ли ...затова не съм се вманиачавала да ги поправям, да ги осъвременявам, да ги правя, както трябва ... просто ги слагам, за да регистрирам пред себе си, че през годините не съм взимала само, но съм и ДАВАЛА... дори само един човек да ги оценява.
моята компилация на тема Хемолитични анемии... информацията е взета от лекции по педиатрия, по генетика и клинична лаборатория, от учебник по Педиатрия и Вътрешни болести, представила съм линкове към полезни сайтове и разбира се използвах снимки от Deviatart, Meddy bear, internet тъй като идеята е образование, надявам се, че не е проблем, че съм накърнила авторските права на много хора...
Вече имам очила!
проблемчета с очите имам от известно време и през март тази година получих рецептата си, но поради малко време се отказах да търся, защото лицето ми е твърде тясно и изборът беше много ограничен и това означаваше само едно нещо- мутаене по магазините, което няма как да се случи, когато нямаш нито времето, нито парите...
Отчетливи и резистентни главоболия не съм имала през последните месеци, но умората на очите определено се усещаше и мога да обвиня част от непродуктивността си именно с очите и разбира се раздразнението от размазаната картина...затова реших да се занимая с този въпрос веднъж за винаги. Решителността ми се отплати и попаднах на страхотна промоция и ми струваха само 40лв.
Вече имам очила...
вчера по пътя ги слагах и махах и беше забавно да чета регистрационните номера на колите...и като че ли всичко беше по-ярко и по-отчетливо с ясни ръбове ... определено имаше момент на еуфория и един по-дълъг момент на гадене... направо си беше чиста кинетоза. Все едно някой ми бръкна в ухото, извади вътрешното ми ухо и го разтресе като преспапие. Това не беше забавно.НИКАК.
и не ми стоят толкова зле, колкото си мислех...
Вече имам очила...
трябва ми едно слухово апаратче и може пък да стана малко по-адекватна в този толкова изискващ свят :)
Защо, когато ми предстои изпит имам толкова много истории, герои, думи в главата си, с които мога да напиша нещо, с размерите на ш***н роман, а когато имам "свободно" време и седна с тази цел ...мигам с празен поглед в пространството ...и нищичко не излиза
вече съм тотално изтощена от емоции:
...паника за изпита
+ яд за отбиването на Музата ми, която се е спуснала в неподходящия момент
+страх за изпита
+ емоции от самите истории
+страх да не забравя всички детайли от историите
+ въпросът, който ме гложди от 4 курс, когато деменцията на едната ми баба безцеремонно се нанесе у тях и започна да се запознава с всеки един член на семейството ми ...отново и отново, и отново, и отново ...
въпросът е колко ли ще съжалявам,че не съм прекарала повече време със семейството си, с бъдещото си семейство -Коста и приятелите, които наистина държат на мен.
Разказът на Антон Тамсааре "Живите кукли" ми направи много голямо впечатление още когато намерих книгата из библиотеката на баба ми преди години... и ето сега правя статийка именно по тази тема.
Мисля, че търсенето на дадена книга е част от удоволствието да я преживееш, затова няма да публикувам целия разказ...потърсете го, струва си. Ще пусна една частичка, най-важната страничка, ако питате мен, която смятам, че напълно ще ви убеди, че това е много повече от поредната приказка за дядо Мраз. Това е един от няколкото моменти в разказа, които тъжно напомнят за времето, в което е написано произведението...един от тях, но най-силният.
