Малък принос

Моят малък принос - преводни статии за списание Наука

1. Интервю с Е.Кендел
2. Археология
3. Космос
4. РАСТЕНИЯТА САМИ РЕШАВАТ КАКВА ФОРМА ЩЕ ИМАТ ЛИСТАТА ИМ
5. Алцхаймер
6. херпес вирус

отдавна не бях писала ...

Стожер -Тълковен речник-

1. Истор. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба.

2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб.

•Почти всеки ден преминавам през едно населено място, което носи това име.... Не искам да спирам там...

Като във всяко населено място, скоростта на МПС се забавя и очите успяват да фокусират повече неща ... постига се ефектът на забавяне на кадър. Кадърът се забавя, но моя пулс се ускорява.

От време на време се появява един кльощав кон, чиито ребра се виждат. Това старо конче пасе оскъдната зелена трева, която въпреки че е ниска и зелена...не ми изглежда никак свежа, може би защото под сянка .Той пасе там завързан за една “къща”, която се състои от една стена и половина ...

•Минавайки от там, виждам как всеки път да се движат фигури на дребни прегърбени старици с прегоряло лице и черна забрадка, с овехтели дрехи и с избелели празни платнени торбички ...Не се страхувам от мизерията, напротив- отивам право там, но образът на тези старици ме натъжава много- може би са уважавани майки, баби и прабаби... Може би, въпреки всичко, са по-жилави, отколкото си мисля... и именно тях трябва да питат рецептите за оцеляване, а не столетниците по Средиземноморието, които не дишат смога на града, както тези хорица тук. Тук достигането 70-80 години вероятно би могло да се сраниви на 120, ако ме питате ....

И като контраст на всичката мизерия... Една статуя!

•В центъра има една висока каменна статуя- ... Един човек...като че ли в бяг...волен, горд, с размерите на Титан... Тая статуя някак нелепо стои. Може би отбелязва по-добрите стари дни... Или още по-лошо – олицетворение на тогавашната надежда за по-добри дни, които са очаквали това градче ...тези надежди днес са неосъществени, но знае ли пък какво крие “утре” ...Може би чувството, което ми носят тези минути на преминаване през този град са лъжовни...пък и не са само лоши неща май...освен на нахакани босоноги деца, станах свидетел на едно посрещане на баща от дъщеря му ... детето тръгна напред с възклицания, широка прегръдка и още по-голяма усмивка ... Такава радост! Хората, които се връщат от чужбина носят големи куфари, този случай не беше такъв ...така че съм склонна да си представя, че това се случва всекидневно...малко ми напомни на клипчетата в интернет, където са уловени миговете на изненадващо прибиране на военни от мисия и реакциите на близките им, децата им, домашните им любимци...доста са зареждащи, препоръчва.

Но както и да е.... отплеснах се... все си загубвам бройката на паметните плочи на загиналите по пътищата, когато започна да мисля както виждам, вместо просто да регистрирам гледката от прозореца, който е мръсен btw ...

От Уикипедия: Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

История Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделска конференция на 21 март 1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение. По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[1]

Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[2]

Поезия.Петя Дубарова

честит 24 май!

.. in progress...

.....в процес ... 

Винаги съм обичала повече прозата пред поезията.Вероятно това се дължи на фактът, че обичам да  наблюдавам ..да наблюдавам дълго ... засядайки в един момент почти безучастно,  да се вглеждам във важни (и  не толкова важни) детайли...да разбирам причинно-следствените връзки, да уча...Това не означава, че не съм ценяла поезията и римите,  може би част от причината да страня от тях е това, че не умея да рицитирам... и все още не умея , но се уча ... Доста е фрустриращо, когато музиката на думите на ум  в сравнение с музиката на думите на глас е толкова различна, но все пак е важно за мен да се пробвам, защото от музиката на езика има нещо по-важно и това е смисълът  ...искам важните и смислените  неща да се опитам да ги картотекирам и това е един скромен опит да направя това:

Поезия.Атанас Далчев

Честит 24 май !

... in progress...

.....в процес ... 

Винаги съм обичала повече прозата пред поезията.Вероятно това се дължи на фактът, че обичам да  наблюдавам ..да наблюдавам дълго ... засядайки в един момент почти безучастно,  да се вглеждам във важни (и  не толкова важни) детайли...да разбирам причинно-следствените връзки, да уча...Това не означава, че не съм ценяла поезията и римите,  може би част от причината да страня от тях е това, че не умея да рицитирам... и все още не умея , но се уча ... Доста е фрустриращо, когато музиката на думите на ум  в сравнение с музиката на думите на глас е толкова различна, но все пак е важно за мен да се пробвам, защото от музиката на езика има нещо по-важно и това е смисълът  ...искам важните и смислените  неща да се опитам да ги картотекирам и това е един скромен опит да направя това:

от ученическите години творчестовото на А.Далчев ми допадаше с меланхоличната си нотка, със символизма и мистицизма....това беше за мен поезията на Далчев, но ето че съм бъркала... не съм търсила отвъд това, което се включва в христоматиите. Дори не знам как съм могла да направя такава генерализация и да си помисля, че един човек респективно творчеството му може да се изчерпи с едно настроение, една тема.

И ето така се случи, че от планираната поредица, първо  именно за това леко ( детско?) стихотворение на А.Далчев , сглобих клипче. 

Вярвам, че много  хора могат да се припознаят в героя  или поне да се усмихнат утвърдително на закономерността (закон на Мърфи), че когато човек се подготви за дъжд, той точно тогава не се появява и обратното.

Практична домакиня (коктейли )

Баба ми Милка беше един страхотен човек-  добър човек със своите странности; до последно беше дейна и поддържаше социални контакти ;  с влошаването на зрението си обаче  тя остави шиенето на шевна машина и ограничи четенето, но до последно плетеше - плетеше с единствената цел да подарява нещата си. 

Баба ми беше като един просветител и вечно купуваше книги,  беше и редовен читател на вестници. Когато забележеше някоя хубава статия, последната беше грижливо изрязвана и лепвана в тетрадка  и именно събраните тетрадки искам да споделя с вас ! 

DISCLAIMER > това са статии от 90-те години и някои неща не са актуални. Може би ще е интересно да поставим "съветите"на тест, за да видим кои работят и кои -не. (или може би читатели ми ще споделя, ако имат наблюдение и опит ) 

Идеята да ги споделя е по някакъв начин да дигитализирам  труда на баба ми- тези колажи от домакински съвети и други неща, като в крайна сметка пък може да се окажат интересни и полезни.