Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
вторник, 27 ноември 2018 г.
неделя, 31 декември 2017 г.
вторник, 26 декември 2017 г.
Българска история- хан Крум
Законодателството на хан Крум.
Крумово законодателство
Крумовото законодателство е най-старият домашен юридически извор,
(803-814). .
Крумовото законодателство е отразено в рубриката “Българи” на лексикона “Свидас”
, който е с византийски произход. В нея се съобщава първо за богатството на хан
Тервел, а след това се описват законите на хан Крум. Информацията за него
делим на две части – първата е с легендарен характер, която описва причините за
издаването на законите, свързвайки ги с легендата за разговора на хан Крум с
аварите; а втората посочва как са оповестени разпоредбите и се възпроизвежда
съдържанието на 5 от правните норми, създадени от хана.
В исторически аспект, би било логично след значителното разширяване на
територията на българската държава при хан Крум, да се наложи и силата му по
законодателен ред над многобройното население, което се присъединява.
Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори,
неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона
“Свидас” са отразени само част от нормите, съдържащи се в него.
Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани.
Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи”
и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен
събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите.
Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в
българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните
норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера
на съдебния процес.
“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се
разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”
“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” –
наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санкция следва при
извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният
е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция
се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на
особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”
“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и
укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се
над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките;
членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право,
целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново, за
да повтори престъплението си.
“Да се изкоренят всички лозя.”
Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е
административна норма.
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така,
да му се конфискува имуществото.”
Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не
напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма
имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че
просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много
на брой.
Заключение
Крумовото законодателство по своя характер е наказателно. То ни дава картина за
най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и
за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за
развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са
в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето
законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава
административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство
за всички нейни поданици.
четвъртък, 7 септември 2017 г.
сряда, 26 юли 2017 г.
събота, 22 юли 2017 г.
събота, 15 юли 2017 г.
вторник, 13 юни 2017 г.
отдавна не бях писала ...
Стожер -Тълковен речник-
1. Истор. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб.
•Почти всеки ден преминавам през едно населено място, което носи това име.... Не искам да спирам там...
Като във всяко населено място, скоростта на МПС се забавя и очите успяват да фокусират повече неща ... постига се ефектът на забавяне на кадър. Кадърът се забавя, но моя пулс се ускорява.
От време на време се появява един кльощав кон, чиито ребра се виждат. Това старо конче пасе оскъдната зелена трева, която въпреки че е ниска и зелена...не ми изглежда никак свежа, може би защото под сянка .Той пасе там завързан за една “къща”, която се състои от една стена и половина ...
•Минавайки от там, виждам как всеки път да се движат фигури на дребни прегърбени старици с прегоряло лице и черна забрадка, с овехтели дрехи и с избелели празни платнени торбички ...Не се страхувам от мизерията, напротив- отивам право там, но образът на тези старици ме натъжава много- може би са уважавани майки, баби и прабаби... Може би, въпреки всичко, са по-жилави, отколкото си мисля... и именно тях трябва да питат рецептите за оцеляване, а не столетниците по Средиземноморието, които не дишат смога на града, както тези хорица тук. Тук достигането 70-80 години вероятно би могло да се сраниви на 120, ако ме питате ....
И като контраст на всичката мизерия... Една статуя!
•В центъра има една висока каменна статуя- ... Един човек...като че ли в бяг...волен, горд, с размерите на Титан... Тая статуя някак нелепо стои. Може би отбелязва по-добрите стари дни... Или още по-лошо – олицетворение на тогавашната надежда за по-добри дни, които са очаквали това градче ...тези надежди днес са неосъществени, но знае ли пък какво крие “утре” ...Може би чувството, което ми носят тези минути на преминаване през този град са лъжовни...пък и не са само лоши неща май...освен на нахакани босоноги деца, станах свидетел на едно посрещане на баща от дъщеря му ... детето тръгна напред с възклицания, широка прегръдка и още по-голяма усмивка ... Такава радост! Хората, които се връщат от чужбина носят големи куфари, този случай не беше такъв ...така че съм склонна да си представя, че това се случва всекидневно...малко ми напомни на клипчетата в интернет, където са уловени миговете на изненадващо прибиране на военни от мисия и реакциите на близките им, децата им, домашните им любимци...доста са зареждащи, препоръчва.
Но както и да е.... отплеснах се... все си загубвам бройката на паметните плочи на загиналите по пътищата, когато започна да мисля както виждам, вместо просто да регистрирам гледката от прозореца, който е мръсен btw ...
От Уикипедия: Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
История Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделска конференция на 21 март 1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение. По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[1]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[2]
четвъртък, 8 юни 2017 г.
Земелвайс | Semmelweis
Ignaz Philipp Semmelweis[Note 1] (German: [ɪˈɡnaːts ˈzɛml̩vaɪs]; Hungarian: Semmelweis Ignác Fülöp; 1 July 1818 – 13 August 1865) was a Hungarian physician of ethnic-German ancestry,[2][3][4] now known as an early pioneer of antiseptic procedures. Described as the "saviour of mothers",[2] Semmelweis discovered that the incidence of puerperal fever (also known as "childbed fever") could be drastically cut by the use of hand disinfection in obstetrical clinics. Puerperal fever was common in mid-19th-century hospitals and often fatal. Semmelweis proposed the practice of washing hands with chlorinated lime solutions in 1847 while working in Vienna General Hospital's First Obstetrical Clinic, where doctors' wards had three times the mortality of midwives' wards.[5] He published a book of his findings in Etiology, Concept and Prophylaxis of Childbed Fever.
Despite various publications of results where hand washing reduced mortality to below 1%, Semmelweis's observations conflicted with the established scientific and medical opinions of the time and his ideas were rejected by the medical community. Semmelweis could offer no acceptable scientific explanation for his findings, and some doctors were offended at the suggestion that they should wash their hands. Semmelweis's practice earned widespread acceptance only years after his death, when Louis Pasteur confirmed the germ theory and Joseph Lister, acting on the French microbiologist's research, practiced and operated, using hygienic methods, with great success. In 1865, Semmelweis was committed to an asylum, where he died at age 47 of pyaemia, after being beaten by the guards, only 14 days after he was committed.
Beginning in 1861, Semmelweis suffered from various nervous complaints. He suffered from severe depression and became absentminded. Paintings from 1857 to 1864 show a progression of aging.[Note 13] He turned every conversation to the topic of childbed fever.
After a number of unfavorable foreign reviews of his 1861 book, Semmelweis lashed out against his critics in a series of Open Letters.[Note 14] They were addressed to various prominent European obstetricians, including Späth, Scanzoni, Siebold, and to "all obstetricians". They were full of bitterness, desperation, and fury and were "highly polemical and superlatively offensive",[8]:57 at times denouncing his critics as irresponsible murderers[11]:73 or ignoramuses.[8]:41 He also called upon Siebold to arrange a meeting of German obstetricians somewhere in Germany to provide a forum for discussions on puerperal fever, where he would stay "until all have been converted to his theory."[19]
In mid-1865, his public behaviour became irritating and embarrassing to his associates. He also began to drink immoderately; he spent progressively more time away from his family, sometimes in the company of a prostitute; and his wife noticed changes in his sexual behavior. On July 13, 1865, the Semmelweis family visited friends, and during the visit Semmelweis's behavior seemed particularly inappropriate.[11]:74
The exact nature of Semmelweis's affliction has been a subject of some debate. According to K Codell Carter, in his biography of Semmelweis, the exact nature of his affliction cannot be determined:
In 1865, János Balassa wrote a document referring Semmelweis to a mental institution. On July 30, Ferdinand Ritter von Hebra lured him, under the pretense of visiting one of Hebra's "new Institutes", to a Viennese insane asylum located in Lazarettgasse (Landes-Irren-Anstalt in der Lazarettgasse).[9]:293 Semmelweis surmised what was happening and tried to leave. He was severely beaten by several guards, secured in a straitjacket, and confined to a darkened cell. Apart from the straitjacket, treatments at the mental institution included dousing with cold water and administering castor oil, a laxative. He died after two weeks, on August 13, 1865, aged 47, from a gangrenous wound, possibly caused by the beating. The autopsy gave the cause of death as pyemia—blood poisoning.[11]:76–78
Semmelweis was buried in Vienna on August 15, 1865. Only a few people attended the service.[11]:78 Brief announcements of his death appeared in a few medical periodicals in Vienna and Budapest. Although the rules of the Hungarian Association of Physicians and Natural Scientists specified that a commemorative address be delivered in honor of a member who had died in the preceding year, there was no address for Semmelweis; his death was never even mentioned.[11]:79
János Diescher was appointed Semmelweis's successor at the Pest University maternity clinic. Immediately, mortality rates jumped sixfold to 6%, but the physicians of Budapest said nothing; there were no inquiries and no protests. Almost no one — either in Vienna or in Budapest — seems to have been willing to acknowledge Semmelweis's life and work.[11]:79
His remains were transferred to Budapest in 1891. On 11 October 1964, they were transferred once more to the house in which he was born. The house[24] is now a historical museum and library, honoring Ignaz Semmelweis.[8]:58
Legacy[редактиране на кода]
Semmelweis' advice on chlorine washings was probably more influential than he realized. Many doctors, particularly in Germany, appeared quite willing to experiment with the practical hand washing measures that he proposed, but virtually everyone rejected his basic and ground-breaking theoretical innovation — that the disease had only one cause, lack of cleanliness.[8]:48 Professor Gustav Adolf Michaelis from a maternity institution in Kiel replied positively to Semmelweis' suggestions — eventually he committed suicide, however, because he felt responsible for the death of his own cousin, whom he had examined after she gave birth.[8]:176–178
Only belatedly did his observational evidence gain wide acceptance; more than twenty years later, Louis Pasteur's work offered a theoretical explanation for Semmelweis' observations — the germ theory of disease. As such, the Semmelweis story is often used in university courses with epistemology content, e.g. philosophy of science courses—demonstrating the virtues of empiricism or positivism and providing a historical account of which types of knowledge count as scientific (and thus accepted) knowledge, and which do not. It has been seen as an irony that Semmelweis' critics considered themselves positivists, but even positivism suffers problems in the face of theories which seem magical or superstitious, such as the idea that "corpse particles" might turn a person into a corpse, with no causal mechanism being stipulated, after a simple contact. To his contemporaries, Semmelweis seemed to be reverting to the speculative theories of earlier decades that were so repugnant to his positivist contemporaries.[8]:45
The so-called Semmelweis reflex — a metaphor for a certain type of human behaviour characterized by reflex-like rejection of new knowledge because it contradicts entrenched norms, beliefs, or paradigms — is named after Semmelweis, whose ideas were ridiculed and rejected by his contemporaries.
Other legacies of Semmelweis include:
- Semmelweis is now recognized as a pioneer of antiseptic policy
- Semmelweis University, a university for medicine and health-related disciplines (located in Budapest, Hungary), is named after Semmelweis
- The Semmelweis Orvostörténeti Múzeum (Semmelweis Medical History Museum) is located in the former home of Semmelweis[24]
- The Semmelweis Klinik, a hospital for women located in Vienna, Austria
- The Semmelweis Hospital in Miskolc, Hungary
- In 2008, Semmelweis was selected as the motif for an Austrian commemorative coin.[25]
Films[редактиране на кода]
- That Mothers Might Live (1938), U.S.A., MGM, director: Fred Zinnemann, Oscar for the best short film
- Semmelweis (1940), Hungary, Mester Film, director: André de Toth
- Semmelweis — Retter der Mütter (1950), East Germany, DEFA, director: Georg C. Klaren
- Ignaz Semmelweis – Arzt der Frauen (1987), West Germany/Austria, ZDF/ORF, director: Michael Verhoeven
- Semmelweis (1994), the Netherlands, Humanistische Omroep Stichting, director: Floor Maas
- Docteur Semmelweis (1995), France/Poland, director: Roger Andrieux
- Semmelweis (2001 short film), U.S.A./Austria, Belvedere Film, director: Jim Berry
вторник, 7 март 2017 г.
вторник, 27 декември 2016 г.
събота, 24 декември 2016 г.
Dobrich | Добрич
https://www.vbox7.com/play:942c05a5f0&start=5
https://www.vbox7.com/play:ffe65428c2
Абонамент за:
Публикации (Atom)