неделя, 31 декември 2017 г.
събота, 30 декември 2017 г.
BG music: MARINA | Марина Кискинова
Интересно ми е какво мислят хора активно/професионално занимаващи се с бойни изкуства за бойната сцена. Трябва да направя анкета ( след това ще допълня информацията)
другата версия...
кавър
вторник, 26 декември 2017 г.
BG music: Маги Джанаварова | Magi Djanavarova
Днес имам доста работа,но реших да пусна един музикален влог... скоро се разшумя около новата песен на Маги Джи. Тя за малко да ни представи в конкурсът Сан Ремо в Италия....Оказа се, че и приятели ми са я забелязали и няколко човека ми я пратиха, което е индикатор, че интерес към песента има.
чист звук, HD лента, смислено послание, + нова визия - пълна приказка
Приказка обаче явно е силно застъпена тема в българската музика,защото ме препраща към следните две песни:
Маги Джанаварова има страшно много потенциал ( и страшно много глас безпорно) и може би тепърва ще я видим да го разгръща.
Ето и любимата ми нейна песен..не се отличава с оригиналност, но това е моя номер 1.
а този е видеоклип номер 1
https://www.youtube.com/watch?v=4sdjJvCVmjE Моето Радио - песента,на която можеш да се разкършиш малко.
определено техно /диско проектите й не ми допадат ... просто стилът ми е далечен...единствено в тази песен добре звучат вокалите й
Българска история- хан Крум
Законодателството на хан Крум.
Крумово законодателство
Крумовото законодателство е най-старият домашен юридически извор,
(803-814). .
Крумовото законодателство е отразено в рубриката “Българи” на лексикона “Свидас”
, който е с византийски произход. В нея се съобщава първо за богатството на хан
Тервел, а след това се описват законите на хан Крум. Информацията за него
делим на две части – първата е с легендарен характер, която описва причините за
издаването на законите, свързвайки ги с легендата за разговора на хан Крум с
аварите; а втората посочва как са оповестени разпоредбите и се възпроизвежда
съдържанието на 5 от правните норми, създадени от хана.
В исторически аспект, би било логично след значителното разширяване на
територията на българската държава при хан Крум, да се наложи и силата му по
законодателен ред над многобройното население, което се присъединява.
Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори,
неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона
“Свидас” са отразени само част от нормите, съдържащи се в него.
Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани.
Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи”
и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен
събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите.
Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в
българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните
норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера
на съдебния процес.
“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се
разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”
“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” –
наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санкция следва при
извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният
е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция
се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на
особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”
“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и
укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се
над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките;
членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право,
целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново, за
да повтори престъплението си.
“Да се изкоренят всички лозя.”
Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е
административна норма.
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така,
да му се конфискува имуществото.”
Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не
напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма
имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че
просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много
на брой.
Заключение
Крумовото законодателство по своя характер е наказателно. То ни дава картина за
най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и
за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за
развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са
в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето
законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава
административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство
за всички нейни поданици.
събота, 23 декември 2017 г.
неделя, 10 декември 2017 г.
събота, 9 декември 2017 г.
петък, 8 декември 2017 г.
сряда, 6 декември 2017 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)